Fast Feed / One Design Week / Накратко

Design Talks #01: Матилда Кжиковски

Under The Line представя серия от интервюта, в които се среща с част от участниците в международния фестивал за съвременен дизайн и визуална култура ONE DESIGN WEEK 2016.

Кураторът на осмото издание на One Design Week – Рая Стефанова, избра за свой събеседник Матилда Кжиковски. Още през 2013 г. тя грабва вниманието на Рая с различния си подход и разнообразната работа в дизайн сферата – тя е дизайнер, куратор и съ-основател на Depot Basel – място за съвременен дизайн в Базел, Швейцария. Още тогава й пише дали случайно не си търси стажант и за нейна огромна радост Матилда се съгласява. Времето, което прекарва там, повлиява сериозно на решението й 2 години по-късно да започне работа за ONE DESIGN WEEK. “Затова за мен Матилда беше най-логичният избор за начало на серията от интервюта и с голямо желание и респект зададох въпросите, които винаги съм искала да задам, но не ни е оставало време.”

© DepotBasel


Мога ли да ти помогна, Матилда?

Бих искала да ме попиташ как можеш да ми помогнеш, когато има нужда от помощ. Тогава въпросът предлага метод, а не само щедро предложение. Динамичният период, в който се намираме, изисква да сме по-точни/специфични. 

Можеш ли да разкажеш на българските читатели за твоята работа?

Аз работя основно с дизайнери. Те са човешки ресурс, който не е достатъчно използван от обществото, но е прекалено експлоатиран от икономиката.

Защо дизайнът има значение за теб?

Това е дисциплина, която има визуален резултат, това е израз на културата и е много свързана със социологията. И трите много ме привличат.

Каква бе идеята зад създаването на Depot Basel през 2011 г. и как пространството се е развило до момента?

Интересувахме се от алтернативен контекст на протичащата дискусия за дизайна: “Каква е алтернативата в 21-ви век за изложбената зала, галерията и музея?”. Решихме, че е нужно пространство за съвременен дизайн, което за определен период от време да се появява на различни места. Формула, която се приспособява към съвременните условия, вместо да следва предварително зададени класификации. Също така това е място, което предлага възможност за дизайн експеримент. Заедно с Ребека Киезветер се опитваме да установим нашия модел в културния и комерсиален пейзаж като намерим начин да поддържаме и да докажем, че алтернативният контекст, който предлагаме, е нужен.

© DepotBasel


На Forum for an Attitude ти започна с това, че “В Depot Basel  дизайнът е отношение”. Какви са изводите ти след събитието, намери ли дефиниция за отношение към дизайн?

Това беше начин да подчертаем нашите убеждения и в същото време искахме да предизвикаме дизайнерите да помислят за своето лично отношение.  По време на проекта бе създадено много съдържание, което можете да видите и в онлайн изданието на събитието –www.forumforanattitude.com, което направихме заедно с Кристоф Clarijs.

По време на твоето пребиваване при Jan van Eyck ти направи проучване за начините и средствата за представяне на изложба. Със сигурност начинът, по който нещата се представят, влияе на нашата представа за тях. Явява ли се това друго средство за комуникация за теб?

Методологията на представянето/създаването на изложба и какво е общото между културното и комерсиалното представяне вече беше грабнала вниманието ми, още когато се преместихме в края на 2013 г. на сегашното ни място – в бившото Bureau de Change на Voltaplatz в Базел. Фасадата е изцяло от прозорци, които са видими 24/7. Това подчерта и моето привличане към изложбите, които са изцяло достъпни.

Музеят за модерно изкуство във Варшава, бивш магазин за мебели и стъклен павилион, е огромна прозрачна изложба. Прозорецът примамва много хора да разглеждат творбите, точно както магазините съблазняват хората да разглеждат стоките. Те са подканени да влязат. Парадоксално е според мен защо някой би създал сграда като новата част на Kunstmuseum Basel, която създава впечатлението, че иска да отблъсне хората да влизат вътре. По някакъв начин това създава усещане за арогантност.

Как би коментирала изказването на Ензо Мари: “Дизайнът е дизайн, когато говори за знание”?

Много по-заинтересована съм какво има да каже сегашното поколение дизайнери по въпроса. Те влияят над това как говорим и комуникираме знанието днес.

Като имаме предвид какво се случва по света, съпричастността несъмнено е важна тема. Има ли връзка с това дизайнът? И по какъв начин?

Мисля, че каквото се случва днес, се е случвало и в миналото. Съпричастността трябва да е част от здравия ни разум, не изключително състояние, което се появява, когато има някакъв проблем. Наскоро четох за удавеното сирийско момче и за внезапно появилите се многобройни дарения за емигрантите, след като снимката му беше публикувана в различни медии. След три дни изведнъж щедростта изчезна, защото вече никой не показваше повече снимки, които да карат хората да се чувстват виновни.

Photo: HeiniLehtinen  

Има ли нещо, което те притеснява относно състоянието на дизайна днес?

На този въпрос всеки път мога да отговоря различно. Но в момента се интересувам от това да променя системата за награждаване: категориите, дефинициите, журито, комуникацията. Ако ми бъде предложен бюджет за проучване и намеря някой, който се интересува от нова концепция по въпроса, бих започнала да работя по това веднага.

Можеш ли да предскажеш каква би била професията на дизайнера в бъдеще?

Харесвам определението на Jacopo Sarzi в Design Date, който създадохме във Victoria & Albert Museum по време на London Design Festival 2014. Той каза, че вижда ролята на дизайнера на пълно работно време, както го знаем днес, малко приличащ на Мери Попинс. Тя или той ще се появява, когато наистина има нужда от него, само за времето, през което е нужен. А през останалото време всички ще работят като пекар, химик, шофьор на автобус, сервитьор, механик и т.н.

Коментари:


Галерия