Slow Feed / Истории

Естетика в мрежата: влиянието на дигиталните медии върху културата и изкуството



"Мрежата повече от всичко друго придава форма на съвременната култура и общество." Така поне твърди Вито Кампанели в новата си книга Web Aesthetics: How Digital Media Affect Culture and Society (Естетика в мрежата: влиянието на дигиталните медии върху културата и изкуството). Вито Кампанели е доцент по теория и техники на масовите комуникации в Неаполския университет L’Orientale и пише на свободна практика на списания като Neutral, Boiler и Memenest. Работил е и като независим куратор за фестивала на електронните изкуства Sintesi и за други културни мероприятия в Неапол. [Той е един от създателите на организацията с нестопанска цел MAO – Media & Arts Office и на уеб дизайнерския колектив Klash. Кампанели стои зад идеята за изследователски проект за естетика в мрежата, озаглавен The Net Observer.] Централно място в новото му изследване заема опитът да разбере каква е ролята на дигиталните медии във все по-силното естетизиране на реалността и нейните основни културни проявления. "Днес Мрежата сякаш отне централното място на телевизията, поради което от тази нова медия се повлияват повечето поведения, действия и начини на живот", разказва авторът италианец по време на разговора ни. В своята книга той се опитва да разбере до каква степен непрестанният поток на информация между Мрежата и обществото оказва влияние върху настоящето. Сред основните въпроси, засегнати в книгата Web Aesthetics, са новата медийна култура, естетическото преживяване, социалните мрежи и еволюцията на естетическия вкус, културата на ремикса, както и механичната субективност. Като цяло стилът на писане на Вито Кампанели е разказвателен, понякога се отклонява в автобиографични епизоди, което пък насърчава читателя да дълбае нататък, независимо от това колко сложни изглеждат някои от въпросите. За да добиете представа от първа ръка за теорията на Вито, прочетете разговора ни по-долу.



Защо е важна естетиката в мрежата?

Опитът ми да наблюдавам динамиката на Мрежата (и непрекъснатия поток между Мрежата и обществото) от гледна точка на естетиката разкрива недвусмислен политически потенциал. Всъщност дори съм убеден, че битката да съградим смисъла на онова, което се случва пред очите ни, се разиграва предимно на образно ниво, а оттам и на естетическо. Следователно именно на това ниво трябва да се намираме, за да водим нашата битка: да се опитваме да устоим на насилието на съвременните масови комуникации. Единствената алтернатива на ефекта от масовите комуникации е връщането към естетическото усещане на нещата.Точно тази е и причината да искам да очертая активна естетика: инструмент, който да даде на обукновения човек възможност да се превърнат от жертви на медийната агония, в активни субекти на естетическото, способни да формулират естетически стратегии, които да разкрият истинското лице на стратегиите, използвани от елитите на властта.

Днес всички прекарваме повечето си време онлайн и сме заливани с агресивни количества информация. Каква е ролята на естетиката в мрежата в това отношение?

Тезата, която защитавам в Web Aesthetics, е че сме свидетели на разпространението на нов вид естетически вкус: ново "естетическо чувство", характерно за нашето време и следователно залегнало дълбоко в използването на модерни дигитални приспособления и тясно свързана със съвременните обществени пространства (оттук и социалните мрежи). В този смисъл класическото понятие за красота без съмнение се намира в криза. В езиково отношение, тази тенденция е видима във все по-честата замяна на думата "красив" с "яко": в Мрежата всичко, което е най-често разглеждано, класирано, препращано или коментирано, автоматично става яко само по себе си. Тук всяко едно попадение в YouTube е достатъчен образец: гледалите съответния видеоклип най-често казват "яко" и най-много да го добавят в "любимите" си клипове или да го изпратят на приятели. Освен че е безсмислено, всякакво по-нататъшно размишление би възпрепятствало потока на дигитална информация. В този аспект всичко, което се харесва някому, е просто яко, докато всичко, което накърнява "естетическото чувство", не заслужава дори да се определи (за което би било необходимо известно критическо усилие) и се подминава. В крайна сметка всички съвременни субекти до такава степен са претрупани със съдържание, че да се опитат да се замислят върху него или да формулират естетическа оценка просто не е по-силите им.

Какво ви мотивира да изучавате дигиталната култура и какво ви повлия по време на работата по книгата?

Интересът ми в тази област произтича от желанието да попълня една празнина в новата теория за медиите. Всъщност бях убеден, че много малко автори преди мен са се опитвали да вдъхнат живот на теории, разглеждащи естетически категории, ако ще и само за да ги поставят под въпрос. Има, разбира се, предостатъчно изследвания, които касаят ефекта на новите медии върху естетиката, но в тях трудно се открива каквато и да е връзка с класически, модерни и дори постмодерни теории за естетиката. Друга често срещана грешка е да не се прави разлика между проблемите на дизайна и тези, важни за естетиката. Мнозина сякаш не осъзнават рисковете, произтичащи от подобно обобщаване (или банализиране) на понятието естетика: вярно е, че всяко нещо може да е естетично, но не бива да се забравя, че естетиката е много конкретна дисциплина, която се занимава най-общо с преценка по вкус и с много конкретни проблеми (красота, изкуство, естетическо изживяване).
Едва след като очистим тези хлъзгави недоразумения, можем да разглеждаме нещото, което наричам "естетика в мрежата". Целта ми е да очертая първия етап на органична теория, адекватна на нововъзникващите модуси на възприятие в обществото на мрежата, както и на променливите и хибридни смисли и значения, които дефинират това общество.

Вие лично какво харесвате в дигиталното изкуство?

В изследването си на изкуството на новите медии се опитвам да разгранича онези проявления, които по някакъв начин са водени от пазарни правила, от естетическите проявления, чиято същност се изчерпва от самото им съществуване. Изразните форми, целящи да бъдат идентифицирани с евтините културни продукти, така любими на галериите и арт дилърите, не ме интересуват. Запленен съм от онези естетически форми, които не излизат извън границите на личните артистични и изразни нужди на човека. Въпросът за интереса се превръща в основен, ако вземем предвид това, че действието без цел представлява възможност за повторно въвеждане на определено естетическо чувство в обществото и културата. Смятам, че има две възможности: или да бъдете – както би казал моят приятел Милтос Манетас – "наемници на свободна практика на други наемници, кураторите на изложбите”, или да изпитате красотата на това да поставите одобрението и възхищението на общност от равни над икономическата изгода.

Можете ли да дадете примери за добра естетика в мрежата?

Най-напред ще спомена Манетас и целия екип на Neen, които са сред първите хора на изкуството, осъзнали и заявили, че уебсайтовете са най-значимите примери за изкуство на нашето време. [През 2005 г. Вито Кампанели пише и книга за Милтос Манетас, L'arte della Rete, l'arte in Rete. Il Neen, la rivoluzione estetica di Miltos Manetas (Изкуството на мрежата, изкуството в мрежата. Neen - естетическата революция на Милтос Манетас).] Марко Кадиоли е споходен от подобно вдъхновение и снима различни места в интернет, за да запечата преходния характер на тази медия. Две прекрасни дами са начело на личната ми класация: Корнелия Золфранк [Корнелия Золфранк е пионер в изкуството в дигитално пространство и киберфеминизма през 90-те години на 20 в. През 1997 г. тя участва в конкурс за изкуство в мрежата, озаглавен Extension. Нейната работа Female Extension е свързана със киберфеминизма и цели да демонстрира, че мъжете в този жанр са в по-благоприятно положение.] и Натали Букчин. [Natalie Bookchin е известна със своята творческа работа в нови медии. Сред последните й проекти са Testament - поредица от видеоинсталации, съставени от фрагменти от онлайн видео дневници, видео-блогове, и Mass Ornament – видеоинсталация, в която стотици клипове с танцуващи хора от YouTube са монтирани заедно, за да се получи масов танц с вълни от синхронизирани движения.] Освен тях, тук изреждам на посоки, харесвам много Brian Mackern, Rejane Cantoni, Aaron Koblin, Bianco e Valente, eboman, Golan Levin, Ralf Schreiber, Akousmaflore, Eduardo Kac и много, много други. Ефимерните естетически актове на тези хора притежават силата да се противопоставят на догмата на "креативността под команда". Като се абстрахират от отчуждението, което характеризира съвременния съзидателен процес и системата на пазара на изкуство, те съумяват да ни върнат едно измерение на красотата, което можем да наложим върху фона на ширещата се вулгарност на масовите комуникации. В крайна сметка какво отличава тези хора от групата на "наемниците на свободна практика"? Тяхното отношение: радостта от играта с дигиталните приспособления, вкусът към предизвикателствата, волята да откриват нови възможности за взаимодействие с машините, устройствата и данните.

текст Ива Николова
превод Ралица Кариева





Коментари:


Галерия