Slow Feed / Истории

Фестивал за свободен театър

Между 16 и 20 ноември 2011 в София ще се проведе пилотното издание на фестивала за свободен театър, инициатива на ACT - Асоциацията за свободен театър. До момента като партньори на фестивала са се включили ТР Сфумато, Център за култура и дебат Червената къща, Derida Dance Centre и The Fridge. Директор на форума е Юлия Денчева, която е работила по множество екологични и социални проекти, както и за музикални инициативи и формации като Блуба Лу, Fusion Embassy, а един от основните му координатори и съучредител на АСТ е театралният режисьор Младен Алексиев, част от организацията 36 маймуни. Те разказват за идеите на свободните артисти за развиване на тази форма на правене на сценично изкуство в условията на масово неглижиране. Ще се пребори ли свободният театър за своето място на културната карта на България ще стане ясно в някой следващ епизод, но така или иначе в началото стои амбициозното и много сериозно намерение, както разбираме от Юлия и Младен.

[АСТ е обединение на неправителствени организации и индивидуални артисти, което работи за налагането и развитието на независимата театрална сцена в България. Основано е през 2009 година от Ида Даниел, Гергана Димитрова, Ирина Голева, Василена Радева, Младен Алексиев, Веселин Димов, Огнян Голев и С.Г. actassociation.wordpress.com]

 

М. М. С какво понятие за независими артисти и свободен театър боравите?

ACT: Свободен артист е всеки артист, който осъществява своите проекти извън системата на репертоарните театри. Той поема инициативата, избира начина, по който да се срещне с публиката, подхода, изразните средства на спектакъла и съответно спектакълът не се асоциира с институцията, а с личната инициатива на артиста или екипа от съмишленици.

М. М. Говорим за естетическа и финансова независимост, но не и пространствена.

ACT: Говорим за естетическа, идейна, финансова, организационна независимост, като, разбира се, партньорствата между независими групи с държавни и общински театри са съвсем закономерни. С оглед на това, че липсват специални пространства, в които свободните артисти да работят, такова взаимодействие е неизбежно. Работата в не театрални пространства е едно от предимствата на свободния театър, тъй като той свободно преразглежда изразните средства на театралното изкуство и начина, по който публиката се среща с него. Тоест това е не просто смяна на локацията, а е търсене на нови изразни средства и теми, съответстващи на времето, в което живеем – стремеж към разширяване на представата какво може да бъде „театър”.

Но пространствата определено са тема и тя ще бъде засегната по време на фестивала, тъй като невъзможността свободният театър да бъде локализиран е една от основните причини, която не позволява постигането на устойчивост и стабилност при създаването и представянето на свободни проекти. Хората не могат да ги идентифицират с конкретно място и това затруднява комуникацията му с по-широка публика.

М. М. Какви са технологията и идеологията на свободния театър във вашите най-дръзки представи в контекста на българския театър?

ACT: Независимият театър не е наша приумица, той има 30 и повече годишна традиция в цяла Западна Европа. В никакъв случай не става дума за конфронтиране с институционалните театри. Свободният театър е ковачница на нови изразни възможности, на нови теми. Той е порталът, през който съвремието и новите поколения влизат в театъра. Така че свободният театър е алтернатива, която си позволява да рискува, да експериментира, да развива нови театрални формати, да се занимава със съвременни, актуални теми, които по някаква причина не влизат в репертоарния театър. Дръзките ни представи са свързани с това тази алтернатива да заеме подобаващо място във визията за театъра в страната. А това ще стане чрез осигуряване на условия за равноправно съществуване чрез определяне на пространства и разумно и регулярно финансиране, за да може тя да се развива.

М. М. Кои са най-големите пречки пред свободния театър?

ACT: Основната пречка пред свободния театър е неговото изключване от мисленето за театър в страната. Например в Министерство на културата под „български театър” разбират всички тези театрални сгради в страната и хората, които работят в тях, на които трябва да им се намира някаква работа. Това се разбира под театър. И това не е само в министерството, а и в главите на по-голяма част от т. нар. театрално съсловие. Всичко останало няма много общо със „същинския театър”. Ретроградно разделение, което продължава да се внушава и на публиката.

Свободен театър значи предимно свобода на творческата инициатива на отделни артисти и съмишленици. Поставяне на артистичната инициатива и креативността като по-важна от институцията и нейната политика. Подкрепянето на тази инициативност е много важно. Важно е за всяка демократична общност. Освен „постсъветската носталгия” в репертоарните театри, като техен начин на мислене и технология, има много други начини да се прави театър. И естетически, и организационно. Така че свободният театър има своето място. Той се случва в България през последните 20 години, но по-скоро инцидентно, спорадично – просто липсва съзнателна и дългосрочна визия за разпознаване, обгрижване, развитие на този сектор от страна на културните институции.

Липсва му и някой, който да го колекционира – институт, отдел, организация, която да играе ролята на наблюдател. На опитите от тези последни 20 години им липсва архив, поради което не се натрупва памет и по-скоро няма приемственост. Все още липсва реален интерес към спектаклите на младите творци и групи от страна на медиите и изследователите. Никой не е изследвал работата им задълбочено и не е правил оглед на полето. Все още те са твърде притиснати да станат част от репертоарния модел и да останат в него. Все още се стремят да ни доказват, че той е единственият „правилен” и „истински” начин да се прави театър. А всъщност той отдавна принадлежи на друго време. С други думи – имаме страшно много работа за вършене.

М. М. Това е интересен феномен в българския театър – авангардът да бива усвоен и успокоен от институционалния театър.

ACT: Да, тук имаме много добра традиция в неутрализирането на всяка свободна инициатива – от една страна, чрез нейната репресия и изключване, от друга - чрез нейното изземане и усвояване. И този механизъм работи във всички публични сфери.

М. М. А може ли да се привиди и някакъв опортюнизъм от страна на свободния театър?

ACT: Обвинението към свободния театър в опортюнизъм е още една стара тактика на неутрализиране, лесно е да неглижираме този, който не е в позицията на силата. Когато се говори за свободен театър, изискванията към него са доста романтични. Традиционно не се виждат огромните усилия и вложеният ресурс, за да се случи един подобен проект. Не се мисли за този театър като нещо ново, което е в процес на укрепване. Свободният театър участва в изключително неравна борба. Нашето желание е изборът да се работи в сферата на свободния театър да може да осигури нормално живеене за хората, които са го направили. Те са хората, които могат да донесат промяна в мисленето за театър и изобщо някакво бъдеще. Ние сме още на етап, в който противоречивото присъствие на свободния театър трябва да се превърне в ясно очертана територия и това ще отнеме време. В другите държави се е случило за период от 20–30 години. Наивно е да се очакват бързи резултати - става дума за дълъг процес на промяна на начина на мислене не само на правещите политики, но и на самата публика. Хубавото е, че все повече се разширява групата на младите и активните зрители, които достатъчно добре разбират какво означава един такъв избор и припознават себе си в това.

М. М. Вие се опитвате да влезете в диалог с институциите - най-вече с Министерство на културата - предвид това, че в момента се подготвя закон за сценичните изкуства. Какво произведе този диалог?

ACT: Резултатът от т. нар. диалог е откритието, че диалог не съществува. Институциите, свикнали да работят чрез налагане на решения отгоре, които не са съобразени с дългосрочна визия, разпознават този grass root development, тези инициативи отдолу нагоре като вреден шум, разсейващ тяхното намерение, считано за правилно. Ако на свободния театър е обърнато някакво внимание, то се дължи на факта, че хората, които се занимават с него, се разпознават като младите, или новото поколение, което не може да бъде лесно пренебрегнато, защото би изобличило едно ретроградно геронтократично управление. Затова привлякохме международно внимание към нашата инициатива – за фестивала очакваме сериозно експертно присъствие от цяла Европа и Америка, защото има нужда да се чуят и други гледни точки.

М. М. Каква е мисията на фестивала - да легитимира идеята за свободен театър?

ACT: Свободните проекти имат много качества и определено са „в крак с времето” поради самия си организационен модел, нещо, което критическото писане в България категорично не успява да види. „Кажи ми какви условия има за свободна инициатива, за да ти кажа в какво общество живееш.” Така е и със свободния театър: „Кажи ми какво се случва със свободния театър, за да ти кажа дали това, което правиш, е реформа.” „Свободният театър” това са конкретни творци и групи и всеки или всяка от тях си има свое търсене и посока на работа. Става въпрос за творческо, креативно експериментиране, което е страшно ценно качество на малките и гъвкави групи. И сме сигурни, че това няма да остане незабелязано – както от публиката, така и от чуждестранните ни колеги. Така самодостатъчният си „български театър” ще започне да се отваря за международни контакти и сътрудничества. До няколко години се надяваме на копродукции и покани за гостуване на български независими продукции в чужбина.

М. М. Как е направена селекцията?

ACT: Избрахме много специфичен модел на селектиране – на принципа на crowd sourcing – принципа, на който се пише първата истински исландска конституция – с участието на самите хора. Селекцията на спектаклите не е направена от външен селекционер или от борда на асоциацията, а ще се направи съвместно от всички, кандидатстващи със спектакли. 15-те спектакъла, които наберат най-много точки от гласуването на самите кандидати, ще бъдат включени в програмата на фестивала.

М. М. Какви модули включва фестивалът?

ACT: Работим за това фестивалът да има съпътстваща програма от дискусии и акции на различни теми. Надяваме се да привлечем различни хора, ангажирани с проблемите на гражданското общество, тъй като свободният театър не е само изразител на естетическа, но и на гражданска позиция. Той е много добър гарант за демократичното функциониране на обществото.

 

текст Мира Мариянова фотография Михаил Новаков

 

 

Коментари:


Галерия