Fast Feed / One Architecture Week / Истории

Национален Музеен Комплекс

 

В изминалите дни Националният Музеен Комплекс, известен и като "Българският Лувър", получи акт 16. Това е документ, позволяващ експлоатацията на сградата. Използваме повода, за да направим интервю с архитект Янко Апостолов, автор на проекта. Публикуваме и първите снимки на Музейният Комплекс, Едно е първата медия, в която те биват публикувани. Интервюто взе Любо Георгиев. Фотографиите са дело на Асен Емилов.

Любо Георгиев: Вие спечелихте конкурса за Национален музеен комплекс през 2010. Какво се случи от тогава до сега?

Янко Апостолов: Случиха се много неща: от рутинното до невероятното. Примерно предоставянето финансиране от един източник за по-голямата част от проекта, в случая финансиране от Европейския фонд за регионално развитие, беше много щастливо развитие. В световната музейна индустрия това е голяма рядкост. Обикновено обществени проекти от такъв мащаб се финансират в резултат на дългогодишна кампания за набиране на средства. Тук нещата се случиха изключително бързо. Започнахме да проектираме през април 2011, година по-късно се отпусна финансирането и официално от 29-ти май 2014 са завършени около 2/3 от реконструираната част на музейния комплекс.
 
Конкретно за процеса на работа, нещата се развиха така. След спечелването на конкурса имаше 6 месеца застой поради разните разглеждания в КЗК, период, който беше добре дошъл за мен и колегите ми, защото ни даде достатъчно време да организираме офиса в София, да направим детайлно документиране на съществуващите конструкции и да сформираме много добър инжeнерен екип. В самото начало имах щастието да се свържа с арх. Цвятко Пенев, който познавах от студентските години в Лондон и който тогава работеше в София. Това, че той имаше опит в двете работни култури помогна много да намерим общ език и да идентифицираме общите цели. След това към екипа се присъединиха арх. Мира Хилан и арх. Николай Борисов и започнахме работа. Всеки пое ключова част от координирането на проекта – аз отговарях за общата разработка на дизайна, арх. Пенев отговаряше за менажирането на процеса, стандартите на документиране и постигането на различните градоустройствени и енергоспестяващи параметри, арх. Хилан се съсредоточи върху интериорните разработки, а арх. Борисов пое общата техническа координация на дизайна и в последствие ежедневния авторски надзор на строeжа, който се оказа най-предизвикателната част на работата.
 
 
 
Любо Георгиев: Каква е вашата концепция за този музей? Знаете ли какво ще бъде излагано в музея? И ако да, то това дали и как предопредели дизайна на сградата?

Янко Апостолов: Концепцията за Националния музеен комплекс всъщност започва още преди обявяването на международния архитектурен конкурс, а именно с общата стратегия за водещите музеи в централна София развита под ръководството на проф. Тодор Кръстев. Въпросната стратегия е единственото сериозно разглеждане до момента на връзката между националните колекции (било то художествени или исторически) и съществуващата градската тъкан. Основната ѝ идея е постигането на взаимно обогатяване между движими и недвижими културни ценности, т.е. музейни експонати и историческа градска среда. На този принцип са базирани всички известни музейни центрове като музейния квартал във Виена, музейния остров в Берлин, музейната миля в Ню Йорк и много други.  
 
В споменатата общата урбанистична концепция Националния музеен комплекс беше определен като водещ музей на визуалните изкуства. С тази ясна постановка започнахме работа по концепцията на самата сграда.
 
Функционалният замисъл на музея е резултат на подробен анализ на международни музеи от подобен мащаб, както и анализ на конкретните нужди на двете участващи институции - Националната художествена галерия (НХГ) и Националната галерия за чуждестранно изкуство (НГЧИ). Не мога да кажа, че сто процента от изискванията им бяха удовлетворени, защото те са много и често конфликтни, но мисля, че се постигна добро оптимизиране за проект с всичките възможности и ограничения на историческата среда, в която се намира. Коренно различното тук в сравнение с останалите музей в страната е съсредоточаването на едно място на пълния спектър от музеологични функции. Това означава, че значителна част от пространства са посветени на т.нар. обществени програми, временни експозиции, административни офиси, депа за съхранение на изкуство и технически съоръжения. В тази конфигурация постоянната експозиция е само една, макар и много важна, част от общото цяло.
 
Относно това, какво ще се излага в постоянната експозиция, това ще са експонати от колекциите на НХГ и НГЧИ. В момента екип изкуствоведи разработват подбора на произведенията и тяхната последователност в експозиционните пространства. Това, което оказа най-голям ефект върху дизайна на музея от чисто експозиционна гледна точка, не беше точното определяне на всяка картина и скулптура (процес, който все още продължава), а по-скоро типологията изкуство и гъвкавостта на експозиционната среда, което то изисква. А такава гъвкавост е необходима, защо дори и постоянните колекции се развиват и променят.
 
 
 
Любо Георгиев: Каква според вас е връзката, която тази сграда ще има с града и гражданите?

Янко Апостолов: Първо се надявам да бъде завършено последното крило по ул. Оборище. Без тази част връзката на комплекса с града няма да функционира. Там е директният вход към вътрешния двор – символичното сърце на музея – мястото където институцията посреща града. Въпреки, че има предназначени средства за изграждането на т. нар. груб строеж на това крило, по неясни причини строителни дейности не са започнали, а и окончателното му завършване и пускане в експлоатация е предмет на допълнително финансиране.
 
Но комплексът, дори и след като бъде завършен, ще е само пространствената черупката на музея. Управлението и характерът на институцията ще бъдат определящи за това дали музеят ще заживее с пълния си потенциал.  А той се състои от предлагане на множество обществени събития, временни експозиции, лекции, концерти, фестивали, програми за деца и т.н. – всички неща, които карат посетителите да се връщат в един музей многократно както се случва във всеки културно активен град по света. От друга страна, ако вратите истински се отварят само за рядките гостуващи изложби ще бъде пропуснат един много голям шанс за значима връзка с града и с културния живот на гражданите.
 
 
 
Любо Георгиев: Как виждате ролята на музеите в съвремието ни, в частност в българската реалност? Каква функция изпълнява този музей в нашето общество?

Янко Апостолов: Трябва да си признаем, че българският [художествен] музей е в криза и то в много дълбока криза. Човек не трябва да е музеен специалист, за да констатира този факт – кризата е болезнено очевидна в слабата посещаемост. Причината не е в това, че музеите ни няма какво да покажат или, че нямаме любознателна публика или пък, че нямаме изкуствоведи с идеи. Причината е в липсата на музейна индустрия в смисъла на музейна индустрия, каквато Европа поддържа с щедро държавно финансиране или Америка създаде в резултат на филантропната си култура. Проблемът има дълбоки корени, които стигат до първоначалното зараждане на основните национални музейни институции в страната. Моделът е работил достатъчно добре, за да се изгради гъста музейна мрежа и да се създадат ред значими колекции (само по себе си огромно постижение за възможностите на държавата, особено в случая на НГЧИ), но музеят като институция е спрял да еволюира спрямо променящия се свят. В резултат музеите в България пропуснаха да се преизобретят по начин, по който много успешни музейни институции по света успяха да направят. Това преизобретяване беше демонстрирано в многото му форми на проява през последните 20-25 години в апогея на световния ренесанс в музейното строителство – треска, която обхвана северното полукълбо, от западното крайбрежие на Америка до източните брегове на Китай. Основната цел на това усилие беше от отмиращи институции посветени предимно на постоянните си експозиции музеите да се превърнат в активни обществени средища, развиващи многостранна културна дейност. Защо преизобретяване беше необходимо и защо се построиха толкова много нови музей по света без да се жалят средства? Какво общо има примерно Катар със световните културни процеси, за да инвестира колосалната сума от 1 милиард долара годишно в закупуването на изкуство или пък да строй музей след музей. Част от отговора е борба за културно оцеляване в глобалния свят.
 
Българските музеи не са подготвени за предизвикателствата на съвремиeто. Хроничната липса на финанси практически спря развиването на колекциите, гостуващите изложби са малко, а културни програми целящи достигане до по-широк спектър на обществеността почти не съществуват. На този пейзаж гостуващи изложби като „Скулптури на Дега“ (НХГ -  2010г.),  „Париж 1900“ на Пти пале (НГЧИ – 2012г.) и вървящата в момента изложба „Метаморфози“ на Огюст Роден (НХГ) са изолирани явления, които само показват истинската жажда на българската публиката за изкуство.
 
Необходима е реформа в българското музейно дело за да се превърне то в музейна индустрия. Трябва да се намери модел на управление, които работи за конкретната специфика на държавните музеи, който е базиран на здравословна симбиоза между държава и културна институция. Симбиоза, която дава финансова автономност за развитие на музеите и колекциите им като в замяна предлага богат културен живот.
 
Едва след като се направи адекватна административна реформа може да започнем да говорим за функцията на музеите в нашето общество, защото както се вижда тази функция в момента е силно маргинализирана. Ако сега трябва да отговоря каква би трябвало да бъде истинската роля на художествените музеи в живота ни то тя би била следната: да търсят, създават и поддържат културните ценности, и да внасят чрез изкуството нови идеи в емоционалния ни живот.
 
 
 
Любо Георгиев: Доволен ли сте от резултата? И от пътя, който извървя проекта от момента на спечелването на конкурса до момента на реализацията.
 
Янко Апостолов: Постигна се много, но комплекса все още не е напълно завършен. Рано е да се радваме или поздравяваме. Целта на музея беше да се превърне в модел за регенериране на цялата музейна мрежа в страната, като създаде солидна база за подготовка на музейни кадри и даде пример за видовете културни прояви, които естествено трябва да съпътстват една съвременна музейна институция. За съжаление липсващото последно крило на музея (по ул. Оборище), в което са концентрирани голяма част от обществените функции е спънка за постигането на тази цел.
 
 
 
 
Любо Георгиев: Иновативна ли е тази сграда по някакъв начин: технически, социално, музейно, архитектурно, …?

Янко Апостолов: Иновативност е голяма дума, която прекалено често се използва без истинска обосновка. Надявам се да не ви разочаровам като потвърдя, че в по-глобален мащаб „няма нищо ново под слънцето“– иновативното в проекта е предимно в локален смисъл. В проекта има ред технически новости за българския контекст като например поддържането на микроклимата в експозиционните зали чрез подаване на климатизиран въздух през т. нар. повдигнати или кухи подове. Това решение е използвано във всякакви музеи по света. Преимуществото е, че въздуха се подава бавно (без обдухване на изкуството) и, че първо се климатизира зоната, където се намират хората и изкуството, което води до стабилен микроклимат и висока енергоефективност. Това беше и панацеята на проекта в технологичен смисъл – съществуващата конструкция просто нямаше как лесно да се адаптира към конвенционално решение. Други новости са интелигентното динамично смесването на дневна светлина с изкуствена амбиентна светлина в залите с оберлихти както и пълното блокиране на вредните ултравиолетови лъчи чрез използването на специален филм апликиран върху прозорците. В чисто професионален аспект, важащ за широкия свят, истински иновативно е решението за консервиране на съществуващите монолитни фасади на Техническия университет. В резултат на детайлно изследване на проблема и съвместна работа на специалисти с различен опит предприехме решение за вентилируема кухина, която да запази оригиналния микроклимат на композитната историческа фасада и така да гарантира нейния дълъг естествен живот.
 
В социален аспект създаването на вътрешния двор като отворено културно обществено пространство в центъра на София, където публиката и изкуствоведите ще имат възможност за директно взаимодействие чрез специални събития, арт инсталации и т. н. е новост за българското музейно дело. От архитектурна гледна точка, новост за местния контекст е цялото планиране на комплекса, включващо всички паралелни на постоянната експозиция функции и обвързването им в един организъм. По отношение на материалите и архитектурната пластика, стремежът винаги е бил за създаване на спокоен светъл фон, където изкуството заема преден план.
 
 
 
Любо Георгиев: Каква според вас трябва да е връзката, която един архитект трябва да има с една вече построена негова сграда? Вие ще продължите ли диалога с поръчителя за това как да бъде използвана сградата и за евентуални допълнения (частта на улица Оборище) или промени? Каква ще е вашата роля от тук нататък?
 
Янко Апостолов: Нямам отговор. Всичко зависи от управлението на музея, което тепърва трябва да се уточни. Ако начело на институцията е човек, който вдъхновява и сплотява музейния колектив и който разбира, че постигнатото до момента е резултат на усилията на много хора, тогава с удоволствие аз и колегите ми бихме сътрудничили.
 
 
Проектантски екип (от ляво на дясно): арх. Мира Хилан, арх. Николай Борисов, арх. Цвятко Пенев и арх. Янко Апостолов
 
арх. Янко Апостолов е проектант с опит в сферата на културата. Завършил e Архитектурната Асоциация в Лондон и в продължение на 10 години е работил като старши дизайнер в международната архитектурна фирма Kohn Pedersen Fox. 
 
арх. Цвятко Пенев е проектант с опит в сферата на устойчивия дизайн. Завършил е УАСГ и по-късно специализира "Характеристики и комфорт на средата на обитаване" в Университета Бордо, Франция. 
 
арх. Николай Борисов е специалист с широк професионален опит в проектирането на обществени сгради. Завършил е УАСГ и е работил в няколко изявени архитектурни студия в София преди да започне работа върху Националния музеен комплекс през 2011г.
 
арх. Мира Хилан е проектант със значителен опит в сферата на интериорния дизайн. Завършила е УАСГ и е работила върху ред публикувани интериорни проекти в страната. 
 
Архитект: „Янко Апостолов Архитекти“ ЕООД 
Музеен консултант: Museoplan
Строителен инженер: „Бетаконст“ ООД
Електро инженер: „Мария Попова“ ЕООД
ОВК инженер: „Орханиев и партньори“ ООД
ВиК инженер: „Босилкова“ ЕООД
Етикети: музей, Лувъра, София, архитектура, Министерство на културата, квартал 500, Национален Музеен Комплекс

Коментари:


Галерия