Slow Feed / One Architecture Week / Истории

С мисъл за София

Автор арх. Христо Станкушев.
 
Статията е част от рубриката „Архитектурна критика” – съвместната инициатива на ONE ARCHITECTURE WEEK и сп. “Архитектура”. Статията се публикува онлайн на edno.bg и отпечатана на страниците на списание “Архитектура”. Подборът на авторите на статиите се прави от Любо Георгиев, директор на ONE ARCHITECTURE WEEK и Мария Давчева, главен редактор на списание “Архитектура”. Целта на рубриката е да бъде стимулиран професионалния, за сметка на емоционалния, дебат за българските градове. Надеждата ни е тази рубрика да се превърне в източник на обосновани мнения и повод за издържана професионална дискусия.
 
Четвъртата статия от рубриката е дело на арх. Христо Станкушев, съосновател на архитектурно студио dontDIY, куратори на ONE ARCHITECTURE WEEK 2014 - ВЪЗМОЖНОТО НЕВЪЗМОЖНО. Повод за писането на тази статия е оставката на главният архитект на София и последващото създаване на Инициативният комитет за реформиране на системата за градско планиране.
 
Досега в рубриката са писали:
Емилия Кълева по темата за "Социалистическите паметници"
Ангел Захариев по темата за “Архитектурните конкурси в България”
Нурхан Реджеб и Силвия Чакърова за “Устройственото планиране”

Конър Макгрегър
 
„Ако можеш да видиш нещо в главата си и имаш куража да го изкажеш, то то ще случи“. 
 
...
 
Тези думи на ирландския свободен боец в категория перо Конър Макгрегър след победата му на 12и декември миналата година над непобеждавания шампион от 10 години Жозе Алдо могат много точно да опишат двете основни неща, които липсват за промяна на статуквото в градската среда в София – визия и желание.
 
Свикнали да си задаваме ниски критерии, страхът да се сравняваме със съвременните процеси в градовете по света не ни позволява да направим цивилизационен избор за града си, за ежедневието си и за начина, по който живеем. Избягваме конкурсното начало, защото ще усложни администрирането на процесите и ще даде резултати, които не сме очаквали. Предпочитаме да поръчваме с мисъл за най-ниска цена без да отчитаме какво оставяме на децата си. Избягваме стратегическото планиране и твърдата подкрепа за визии и политики, защото не ни позволяват да сме гъвкави в многостранни преговори. Не мислим дългосрочно, защото не можем да си представим, че ще сме там след години, за да се радваме на усилията от труда ни. Не вярваме в правилата, защото другите не вярват в тях. Не сме открити, защото се съмняваме в себе си, а ако се съмняваш в себе си, не можеш да мечтаеш за промяна на средата си.
 
Затова нека за момент се опитаме да укротим недоверието си, че нищо не може да се промени, и да си представим как искаме да живеем заедно и как искаме да изглежда градът ни. Как искаме да се придвижваме, защото не можем да приоритизираме едновременно автомобилния, публичния, пешеходния и колоездачния транспорт? Как искаме да изглеждат сградите, в които живеем, работим и се забавляваме и съгласни ли сме, че те, освен да осигуряват покрив над главата ни, могат да образоват и вдъхновяват? Чие е публичното пространство - сигурни ли сме вече, че то е на всички нас и че сме отговорни за неговата подръжка и развитие? Убедени ли сме вече, че гражданското мнение и независимата експертиза са също толкова важни за взимането на правилните решения, колкото и централизираното институционално управление? Искаме ли проектите в публичната градска среда да бъдат повод за гордост, искаме ли да започнем отново да градим авторитета на хората, строящи града? Искаме ли динамично, прозрачно и електронно администриране на процесите? Чувстваме ли се готови да зададем нова динамика на развитието на София с личен пример?
 
Всеки носи в себе си отговорите на тези въпроси и е въпрос на време и усилия като общество да пораснем достатъчно, за да можем да постигнем съгласие за това, да формализираме желанията си и да сме достатъчно смели да ги поискаме и отстояваме. Започвайки от днес, да изградим механизми за гражданското участие в градското управление, да улесним интердисциплинарната експертиза при взимането на решения, да разделим администрирането от визионерското.
 
...
 
...преди двубоя си за титлата, Конър Макгрегър описва до най-малкия детайл начина, по който ще нокаутира Алдо, като малко по-късно побеждава в рамките на 13 секунди, следвайки стъпка по стъпка предварително начертания сюжет. След мача обяснява, че е знаел точния момент, в който да атакува...
 
...
 
Точен е и сегашният момент за промяна в системата за градско планиране в София. Оттегляйки се след десетгодишна служба на града, арх. Петър Диков оставя пространство за анализ и оценка на добрите и лошите практики през последните 25 години, на направеното и на това, което предстои да се случи. Време, в което да дебатираме и да си пожелаем в каква среда искаме да живеем утре. Да не се втурваме в прибързани решения, с които да живеем в неудобство след това. Да помислим кой и с какви инструменти управлява града. Каква е ролята на Общия устройствен план, Общинския план за развитие и Интегрирания план за градско развитие и възстановяване на София и през какви инструменти искаме да управляваме столицата.
 
За да успеем е нужно да се опитаме да изградим механизмите и процесите за създаване на визии и политики в града. Да отделим анализа и стратегическото планиране от управлението на проекти и издаването на визи и строителни разрешения. Да се опитаме да разтоварим ролята на главния архитект от големите очаквания, че всичко в града, било то лошо или добро, зависи от него. Да потърсим алтернативни, лесни и оригинални решения, предлагани дори и от неправителствения сектор. Засилвайки ролята на експертните съвети да създадем работещ съвет на старейшините, който да подкрепи с авторитета си добрите практики в града и да даде път на визионерското и съвременните градски политики.
 
...
 
“Трябва да имаш контрол не само над тялото си, но и над разума си - навременното и обмислено действие винаги побеждава скоростта, прецизността винаги побеждава силата.”
 
...
 
Нека се опитаме да визуализираме поне първите стъпки, с които да започнем да задаваме нова посока на развитието на града.
 
Като начало е нужно да изградим структура, която да се грижи за обмисленото, обговорено и прозрачно развитие на градските пространства. Било то институт, дирекция или съвет, то да бъде звеното, което да възлага и извършва анализи, да събира в себе си хора от различни дисциплини, да стимулира развитието на конкурсното начало в избирането на най-добрите идеи за града, да създава визии за развитието на града, да партнира и да осигурява платформата за партньорство между публичния и частния сектор. Да му дадем достатъчно свобода и независимост, но също така и власт и възможности за влияние, така че да може да бъде реален коректив на всевъзможните проекти за промяна и подмяна на публичната градска среда. Звено, което да извади диалога за града от малките зали на Червената къща или от строго професионалните дебати в Съюза на архитектите, и да го направи достъпен за всеки един, който се интересува по какви улици и тротоари върви, какви са цветовете на сградите в квартала му и как може той да бъде полезен в процеса на промяна.
 
След което да привлечем екип, който да обгрижва устойчивото градско развитие, а в него да бъдат поканени хора с богат опит в различни сфери – архитекти, урбанисти, социолози, икономисти, еколози, антрополози, историци. Да почерпим знание от хора и градове с опит в интердисциплинарното развитие и управление на проекти, които да могат да извлекат най-доброто от пъстрата палитра от специалисти, защото устойчивото градско развитие не е тема само на архитектите и урбанистите.
 
И когато сме готови със структурата и екипа, да създадем пилотен проект, който да бъде ракетата носител на промяната. Който да задава нови ценности и разбиране за града. Който да е с явен автор и разпознаваема европейска визия. Който да се превърне в добрия пример, прокарващ пътеки за тези след него. Който да промени разбирането за София в контекста на европейските столици. И да се грижим за него като първородна рожба, макар да сме опитвали вече със Станция 20 и Площад Централен. Така ще започнем да изграждаме отново авторитетите си и достойнството на професията си.
 
След което да се постараем всички да разберат каква добра работа сме свършили, не само в България, но и по света. Да се заговори за София като добро място за правене на архитектура и да започнем да привличаме хора не само заради ниските данъци и прекрасна природа, но и заради добрата среда за живеене.
 
И разбира се паралелно с всичко това да инициираме големия диалог за визията за развитие на София. На къде да расте града, как да опазим зелената система, как да се придвижваме в града – какъв град искаме да оставим на децата си.
 
...
 
“Победителите се фокусират върху това как да победят, губещите - върху това как да не загубят.”
 
...
 
Затова нека не бъдем черногледи песимисти, а да отделим от времето си и да се постараем да помогнем, с това което знаем и можем. За да можем да започнем да подреждаме дома си и да се чувстваме уютно в него утре.
Етикети: архитектурна критика, градско планиране, Диков, София

Коментари:


Галерия