One Architecture Week / Накратко

УСТРОЙСТВЕНОТО ПЛАНИРАНЕ

Автори урб. Нурхан Реджеб и урб. Силвия Чакърова.
 
Статията е част от рубриката „Архитектурна критика” – съвместната инициатива на ONE ARCHITECTURE WEEK и сп. “Архитектура”. Статията се публикува онлайн на edno.bg и отпечатана на страниците на списание “Архитектура”. Подборът на авторите на статиите се прави от Любо Георгиев, директор на ONE ARCHITECTURE WEEK и Мария Давчева, главен редактор на списание “Архитектура”. Целта на рубриката е да бъде стимулиран професионалния, за сметка на емоционалния, дебат за българските градове. Надеждата ни е тази рубрика да се превърне в източник на обосновани мнения и повод за издържана професионална дискусия.
 
Втората статия от рубриката е на урб. Нурхан Реджеб и урб. Силвия Чакърова. Причината да дискутираме тази тема е факта, че в последните няколко години устройственото планиране е един от най-динамичните процеси, характеризиращи българските градове. Ако до 2008 това беше строителството на сгради, то сега това е планирането на градовете.
 
Досега в рубриката са писали Емилия Кълева по темата за "Социалистическите паметници" и Ангел Захариев по темата за “Архитектурните конкурси в България”.

 
„Ако трябва да се приспособим към тези безпрецедентни исторически промени в мисленето и практиката, необходимо е създаването на нови концепции и методи за проектиране.” Том Мейн (1)
 
Устройственото планиране – материя, която през първите 30 години на прехода бе неглижирана, но се превърна в актуална през последните 5. Неглижирана през първите години, защото самата дума планиране носеше негативната конотация от политическата доктрина в периода преди 1989 г. През 1990-те изявата и неприкосновеността на частната собственост се превърнаха във водещи критерии за усвояване (не за устройство) на градските територии. Проекти, засягащи публичната собственост, обществени сгради, пространства и инфраструктура, бяха почти напълно изключени от дневния ред на държавата и общините. В желанието за търсене и установяване на нови ценности и приоритети частният интерес се превърна във водещ за сметка на общия публичен. Инвестиционното проектиране доминираше над устройственото планиране, като последното се изразяваше основно под формата на „феномена” на частичните изменения на подробни устройствени планове за един имот. Така в днешния ден се сблъскваме със ситуацията, в която липсват уменията и инструментариума за управление на съвременните процеси в градското развитие, които изискват холистични и иновативни подходи.
 
След приемането на страната в Европейския съюз градовете и пространственото развитие отново са във фокус под натиска на и в унисон с европейските политики и приоритети. Този дневен ред доведе до кампанийни възлагания на редица устройствени и стратегически планове, вкл. новата категория интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Кампанийни, защото за кратък период от време се цели възлагане на много на брой планове, които българските общини нямат капацитет и инструментариум да управляват и изпълняват. Сред тези планове са: изготвените 67 ИПГВР и възложени или в процес на възлагане общи устройствени планове на всички 265 общини (ОУПO). Много малко от общините в България преди този момент имаха изработени такива планове. В резултат голяма част от общините все още не са възложили ОУПО, а изготвените такива има вероятност да бъдат с незадоволително качество по отношение на задълбоченост на анализите, отчитане на местните особености и предвижданията, като се имат предвид сроковете и начинът на изготвянето им.
 
Този процес има своите положителни страни. Първо, планирането на населените места и общините в България е отново на дневен ред. Устройственото планиране се превръща в процес, който не може да бъде неглижиран и се осъзнава неговата значимост за развитието на страната. Второ, постепенно се изгражда и увеличава капацитетът от професионалисти, работещи в тази сфера. По-осезаеми са усилията и опитите на български специалисти, които се стремят да прилагат доказани и иновативни подходи и инструменти в местната практика. Създадоха се и специалности в университетите, обучаващи кадри в тази сфера. Трето, тази тема се превръща все повече в обект на обществен интерес и активност, вкл. появата на граждански сдружения, работещи в различни направления на тази сфера. И не на последно място, устройственото планиране навлиза в политическия дебат и в предизборните кампании (напр. София, местни избори 2015 г.).
 
Този преход в устройственото планиране носи и предизвикателства, свързани с: 
Ефективност и целесъобразност на процеса.
От самото възлагане на ОУПО бе пропусната възможността да се систематизира информацията и да се създаде единна база данни за различни елементи на територията в национален мащаб. По този начин можеха да бъдат оптимизирани резултатите и използваните ресурси (времеви и финансови) и да се изгради интегрирана система, която да предоставя дигитална и публично достъпна информация за територията на цялата страна. 
 
А каква е сегашната ситуация? Липсват съвременни критерии за организация на процесите и крайния резултат. Често ОУПО се предават в хартиен вид или във формати, които не носят географски реферирана информация (ГИС данни) и съответно не могат да бъдат полезни в бъдеще за извършване на анализи, сравнения и сценарии за развитие. Все още има общини, които не знаят в какъв формат да изискват проектите или не изискват ГИС формати поради неумението и невъзможността да работят с такива. Други въпроси, свързани с ефективността на планирането, са по отношение на вида и броя на документите, които към момента се изискват законово за управление на една и съща територия – общински план за развитие, концепция за пространствено развитие на община, общ устройствен план на община. Има ли нужда от отделни документи, или те могат да бъдат съвместени в един? Има ли нужда за градове-общини да има ОУП и ОУПО? Имаше ли нужда от ИПГВР, или можеше да се направят ОУП на съответните градове, за които да се изготвят програми за изпълнение на проекти по оперативните програми? Тези въпроси са комплексни и следва да бъдат обект на задълбочени дискусии и изследвания (напр. статията на арх. Петко Еврев Пространственото планиране и кампанията „общински устройствени планове” в Строителство Градът).
 
Методически подход.
Методически изработването на ОУП/О се състои от анализ, решение и правила и нормативи за приложение на плана. Събирането на данни и техният анализ се извършват в плановите задания. Порочната практика при изработване на задания, наложила се през последните години, е за много кратък период (1-2 месеца) да се събират механично данни за състоянието на общините, което много често се изразява в копиране на данни от други документи. По този начин се пренебрегва много важната първа стъпка за разработването на един качествен проект. Друг проблем е, че поради процедурни изисквания (съгласуване в НИНКН и РИОСВ, процедури по ЗОП), времето между приемане на заданието и започване работа по ОУП/О е дълго и превръща заданията в неактуални. Това води до необходимостта изследванията и анализите да бъдат изготвяни отново при изработване на плана. По този начин приложимата част от заданията остават изискванията от Наредба 8 за обема и съдържанието на устройствените планове. Тук поставяме въпроса за необходимостта от задания в сегашния им вид, при условие че изискванията за съдържание на ОУП/О са уредени в нормативната уредба?
 
По-ефективен бе процесът по изработване на ИПГВР. Предварително изготвената методика замести необходимостта от задание и по този начин анализът на териториите бе интегрална част от плана. В ИПГВР бе осигурен по-дълъг срок за изследване на градовете и се намали възможността събраната информация и направените изследвания да бъдат неактуални.
 
При изработването на устройствени планове са необходими целенасочени изследвания и анализи, вкл. периодично и систематично събиране на информация от отделите в общините, които отговарят за устройственото планиране и проектиране, с което да се следят тенденциите в развитието им (напр. морфология, усвоеност на териториите, мобилност и др.). Тези изследвания трябва да бъдат основа за информирано вземане на решения за бъдещето развитие на територията. 
 
Липсата на съвременни подходи и обвързаност между анализа на съществуващото положение и проектните решения, съчетано с липсата на актуална информация, професионален и административен капацитет и остарели норми, води до вземане на нецелесъобразни решения. Пример за такова решение е практиката за увеличаване на територията на градовете без реална и логична нужда в ситуация на демографска криза и свиващи се градове (shrinking cities).
 
Друг важен въпрос е, че устройственото планиране при сегашните нормативни изисквания е сведено до планове за развитие на урбанизираните територии. Така извън фокуса им остават важни теми като промени в климата, наводнения, ефективно използване на ресурси, планиране на ландшафти и екосистеми и др.
 
Програма за приложение и мониторинг на плановете.
Съществен проблем на устройствените документи е, че липсват или не се прилагат програми за приложение и мониторинг на заложените дейности. Липсва приоритизиране на проекти и яснота за тяхното времево изпълнение и финансово обезпечаване. Това е свързано и с прогнозния период на ОУП/О (15-20 години), който е прекалено дълъг и възпрепятства оперативния характер на плановете. В тази посока са възможни промяна на срока на действие на ОУП/О или периодичната им актуализация (всеки 6-7 години). Изключение от тази практика правят ИПГВР, които съдържат програма с бюджет за изпълнение на дейностите по отделните оперативни програми. 
 
Публично участие.
Важно предизвикателство пред устройственото планиране е неефективността на публичното участие. То се свежда в голяма степен до пасивни обществени обсъждания, при които няма механизъм за отразяване на общественото мнение, желания и препоръки във финалните документи. Законовото изискване за ОУП/О е провеждането на 1 обществено обсъждане, което се свежда до информиране на гражданите за един готов продукт. Дори ИПГВР, при които бяха заложени по-голям брой обществени обсъждания на различни етапи, представяха за обсъждане готови продукти, вместо да включат гражданите и бизнеса активно в изготвянето им.
 
Осезаеми професионални предизвикателства са преодоляването на технократското разбиране за върховенството на проектантите над гражданите и необходимостта от комуникация на разбираем език.
 
Институционализиране на устройственото планиране. 
Устройственото планиране изисква сериозна информационна, изследователска, проектантска и управленска база. При настоящите условия се наблюдава голяма фрагментарност. Кой, как и къде извършва и управлява дейностите и процесите, част от устройственото планиране? Почти изцяло се разчита на външни за общините консултанти за изготвянето на планови задания и проекти, което лишава общините от създаване на капацитет в самите тях. За подобряване на цялостния процес е нужна системна и структурна реорганизация. Необходими са специализирани структури на национално и местно ниво, чрез които да се изгради професионален капацитет и да се премине от кампанийно към систематично изследване и планиране на процесите в населените места. Такива структури могат да бъдат част от съществуващите общински и областни администрации или под формата на институти за урбанистични изследвания и планиране.
 
Процедури за възлагане на плановете.
Начинът на възлагане на плановете в настоящата практика е сведено до чисто бюрократични процедури и формални изисквания чрез провеждането на обществени поръчки по Закона за обществените поръчки. Като резултат нито един ИПГВР или ОУП/О не бе възложен чрез конкурс на идеи и концепции. За организиране на качествени конкурси обаче е необходимо наличието на гореспоменатите структури и капацитет, които да управляват процесите.  
 
Вследствие на ИПГВР бяха организирани много малко на брой конкурси с незадоволително качество на процедури и резултати (напр. конкурс за ЦГЧ на София). Проблемите на конкурсното начало в България е обект на много дискусии, като систематизирана информация може да се намери в статията на Ангел Захариев.
 
Започнахме с думите на Том Мейн, които звучат актуални и в нашия контекст. Явна е необходимостта от промени в устройственото планиране, от системни и структурни реформи и от нови практически подходи и иновативни методи в съответствие със съвременните тенденции, за да отговорим адекватно на нуждите на развитието на общностите ни в локален и глобален контекст.
 

Автори: 
Нурхан Реджеб е магистър по урбанизъм и градски дизайн. Образованието си получава в университети в България (УАСГ, София) и САЩ (Вашингтонски университет в Сейнт Луис, Мисури). Допълнителни специализации има в Ирландия (Университетски колеж Дъблин) и Китай (Университет Тонгджи, Шанхай). Стипендиант е на фондацията „Фулбрайт” в периода 2012-2013 г. Работи в сферата на урбанизма и градския дизайн в България и Испания. От 2013 г. заедно със Силвия Чакърова основават собствено студио (Place.make) в сферата на градското планиране, дизайн и изследвания. 
 
Силвия Чакърова е магистър по урбанизъм (УАСГ, София). В момента е докторант към катедра „Градоустройство” на УАСГ и разглежда темата за пешеходството в големите градове и възможностите за неговата подкрепа чрез средствата на градското планиране и проектиране. През 2014 г. печели стипендия по програма „AUSMIP+” и заминава за Австралия, където една година работи върху дисертацията си в Университета на Мелбърн и изследва практиките и политиките за пешеходство в града. Допълнителни специализации има в Ирландия (Университетски колеж Дъблин) и Австрия (Технически университет, Виена). Работи в сферата на стратегическото и градско планиране.
 
Бележки:
 
(1) Combinatory urbanism: The complex behavior of collective form от Thom Mayne, 2011, Culver City, CA: Stray Dog Café, с. 9.

Коментари:


Галерия