През 2012 Едно става на 10 години. С течение на времето нашето списание не само порасна, но и се разрасна, от печатна медия – в продуцент на пет фестивала, които успешно инсценират на живо основните теми на Едно. Наближаващата кръгла годишнина дава повод за размисъл. За нас, без излишна скромност, равносметката е недвусмислена: Едно си остава главният форум на значимото, любопитното и новото във всички области на съвременната култура. Чрез нас до вас стигат едни от най-интересните автори и артисти от България и света. Ние сме вдигнали летвата високо, амбицията ни е да продължим да поддържаме това равнище – на живо, на хартия и онлайн.
Както обикновено и този брой е направен с много желание, любов и безсънни нощи. Представяме ви новия документален проект Dad Made Dirty Movies, чийто автор Йордан Тодоров разказва за живота на Стивън Апостолов – най-известния българин в Холивуд, за когото обаче никога преди това не сте чували. Наш фаворит сред новопоявилите се фотографи е Лубри, познат най-вече с потока от картинки, който тече в неговия блог. В този брой му предоставяме поле за изява със собствено портфолио. Обзалагаме се, че в бъдеще все по-често ще срещате имената на визуалните артистки Рая Раякс и Роси Ейсор, които преди година създадоха един от най-приятните български зинове – Blood Becomes Water. Сега те празнуват своя първи рожден ден и ние празнуваме с тях.
От нас ще научите също какъв е новият проект на пърформанс артиста Иво Димчев, защо танцовите спектакли на Мърс Кънингам и Лусинда Чайлдс са актуални и десетилетия след премиерите си, какво значи да се занимаваш с музика във Фукушима след катастрофата, или как се прави едно от най-готините списания в момента – The Gentlewoman.
Оставаме верни на любопитството си към близкото минало, като продължаваме да се ровим в архива на българската фотопропаганда, и с примери от България се включваме в АТРИУМ – проект за създаване на карта на тоталитарната архитектура в Европа.
Доскоро!
Бояна Гяурова
