Slow Feed / Истории

На игра и наистина





Има един фестивал, който се провежда всяка зима малко преди Берлинале и Трансмедиале, съчетавайки най-иновативното от тях. Макар и на 41 години, кинофорумът в Ротердам не си придава тежест и въпреки че е открил режисьори като като Пабло Траперо, Хонг Санг-су, Кели Рейхард и дори Кристофър Нолан, продължава да експериментира. Следвайки съвета на основателя на фестивала Хюберт Болс, организраторите предпочитат да се вглеждат в онези географски точки, които предполагат богати залежи от талант и нюхът им обикновено не ги подвежда – онова, което се представя в Ротердам под формата на специална програма или се коментира като тенденция, не след дълго се появява в Берлин, Кан и Венеция.

Освен това фестивалът има специален афинитет към нови медии, което съвсем не е случайно. Ротердам е визитната картичка на холандската архитектура, там се провеждат и най-големите изложения за съвременно изкуство и дизайн в страната. Що се отнася до дигиталните технологии, лабораториите V2 и WORM са известни по цял свят, също както и арт-центъра Witte de With – точно в тази галерия в края на 90-те работи като куратор сегашният директор на ротердамския кинофорум, Рутгер Волфсон. Вероятно затова за ръководения от него фестивал границата между кино, видеоарт, визуални изкуства и дигитални медии е много по-прозрачна, доколкото същестуването й вече е по-скоро условно. Последното издание се концентрира именно върху тази граница и освен че се проведоха няколко изключително интересни дискусии като Art:Film и Stop Worrying and Love Online Platforms, голямо внимание беше отделено на секцията For Real, с която всеки институт за дигитално изкуство би се гордял.

For Real е програма, която обединява 15 различни инсталации и събития извън рамките на фестивала. Целта й е да отговори на въпроса, който тримата програматори Рутгер Волфсон, Едвин Карелс и Инге де Леув са задали: “Какво представлява реалността днес?”. Уводните думи към каталога припомнят как в началото на XXI век теоретикът Лев Манович отбелязва, че езикът на новите медии се развива според конвенциите на киното, а едно десетилетие по-късно вече сме напълно обградени от интернет и мобилни технологии, така че животът ни все повече наподобява на филм. Според Едвин Карелс идеята да се излезе извън рамката на фестивала дошла по време на предишното юбилейно издание, за което той организира паралелни събития на 40 различни локации из Ротердам. Инге де Леув пък ми разказва, че анализирайки компонентите на един филм, програматорите решили да експериментират основно със сценария и за целта поканили автори, които изследват какво се случва ако сюжетът на реалността се промени – дали това се възприема от хората като на кино или като същинско преживяване.

Така сред селектираните 15 проекта за програмата For Real има всевъзможни шеги с действителността. Най-семплата работа (на Арам Бартол) е разположена на площада Schouwburgplein, точно пред фестивалния център, и представлява гигантски червен маркер с буквата A, копие на точката, която Google Maps използва за топографско обозначение. Други автори са представени с интерактивни филми (Bla Bla на Винсент Морисет), видеодокументи на пърформанси (Among Others на Пилви Такала) или видеоколажи (Reframing the Artist на Саша Поле). Британският режисьор Саймън Пумел пък участва с 3D инсталацията The Sputnik Effect, която интерпретира оплаквания на психично болни пациенти през 1957-а, след като за първи път в земна орбита се извежда изкуствен спътник. Други проекти, като 100 Meters Behind the Future, Meet Your Stranger, Performance #1 или Our Broken Voice разчитат на активността на посетителите, като крайният резултат по правило е непредвидим, тъй като зависи от реакцията на участниците. For Real предлага също четири различни саундтрак-маршрута, като с помощта на слушалки и щипка фантазия, Ротердам се превръща в декор на филм. Несъмнено обаче най-популярната дестинация се оказа Home Movie Factory на Мишел Гондри – кинопавилион, в който има всевъзможни декори и присобления за снимачни ефекти, така че за няколко часа участниците могат да измайсторят кратък филм с подръчни средства, точно като персонажите в Пренавита лента.

Сърцето на програмата For Real се намира в изложбеното пространство, наречено не без чувство за хумор Reality Check. Разположено в бивш китайски ресторант, това място за дискусии и сборен пункт за някои от проектите има доста индустриален вид, но любезно предлага настолни игри и безплатен чай с нудели. Тук се състои и срещата с Каръл Спайър, която работи по дизайна на най-известните филми на Дейвид Кроненбърг, включително и отдавна превърналите се в класика Голият Обяд, Видеодром и Екзистенц. Вероятно затова, когато влизам в Reality Check, на една от стените се прожектира Екзистенц, като кадрите с оваляните в органична гнус Джуд Лоу и Дженифър Джейсън Лий изглеждат съвсем на място сред високотехнологичните обекти, изложени на прашния бетонен под сред останки от китайска декорация. Съпоставяйки обаче Кроненбърг с идеята на For Real, не мога да не се замисля къде е границата на онова проникване между илюзорния образ и биологичното тяло, която бихме могли да понесем. Когато задавам този въпрос на Инге де Леув и я питам дали някои от отзивите не са били по-скоро негативни, тя се усмихва и разказва как наистина част от участниците в 100 Meters Behind the Future се оплакали от пристъпи на параноя – въпреки предварителната представа, че сюжетът включва преследеване с коли и въпреки нагласата, че все пак става дума пърформанс. Все пак тя е оптимист за съвместното бъдеще на хората и технологиите, като е нормално развитието на киното (а и на игрите) да се фокусира все повече върху интерактивността и сетивното “потапяне”. Затова и новото поколение, израснало сред изобилие от дигитални образи, се ориентира сред различните реалности все по-лесно. Не ми се иска да звуча като аналогов анархист, но хмм... наистина?

текст: Йоана Павлова





Коментари:


Галерия