Така вече изглежда една детска кухня в Младост 1, близо до последната станция на новото метро. Ако кликнеш върху картинката за да стартираш галерията, ще видиш как е изглеждала преди. Както и по време на тоталната промяна.
Ето и на какво (и кого) се дължи последната: Миро Христов е на 27, с очевидни пънкарски наклонности и неочевиден навик да пише стихове.
Преди половин година кандидатства и печели неголяма стипендия по една програма на СУ за градски изследвания. По това време тъкмо е започнал дипломната си работа на тема стрийт арт (защото завършва магистратурата Изкуства и съвременност). Идеята му е да организира стрийт арт проект в някой от крайните квартали и да изследва какво мислят хората за този тип изкуство преди, по време и след случката. От местната община вземат, че проявяват интерес, предлагат мястото и помагат за разрешение.
Самият проект и изпълнението са на небезизивестния ни Bozko и Димитрий Ягодин, който занимава се с анимация – риспект!
Колко по-готино им е на майките с количките сега, мога само да си представя…
14 коментара
Страхотна идея! Страхотен проект!
Поздравления за идеята, изпълнението и всички, повярвали в нея
одобрявам и съм на мнение, че трябва да има много подобни проекти за освежаване най-малко на доста държавни сгради със социален характер
много красиво
resp!!!
eto edna makar i stara animacia na dimata:
http://www.youtube.com/user/lafrikandu#p/u/21/9ytW7zEkG8g
С идеите на млади таланти и с много малко финансиране от страна на парично обезпечени хора и институции, а защо не и привърженици на Меценатството или на по-разпространената му форма- комерсиално спонсорство, София и не само крайните квартали могат да станат светли и пораждащи позитивъзъм у гражданите.
С уважение към Божо и Димата:)
да Димата е велик!
Страхотно…:)
Силно се надявам това да не остане инцидентен пример за разбирателство между хора и държава. Попътен вятър.
Здравейте казвам се Антон, накратно Мечо Пух
имах щастието да съм координатор на проекта.
Ето някои подробности, които саубегнали от вниманието на симпатичния екип на списанието.
Самият проект разбира се не е резлизиран от Bozko, колкото и да е безизвестен, той е все пак част от целия екип.
Целта на проекта е не само да се нарисува някъде нещо, да се отключи процес на активно участие на гражданите във формиране визията на градската среда. Направено бе излседване сред управата в общината, работещите в детската кухня майките, които я посещават и деца, които идват да си играят на площадката и хора които не са имали реален досег до слуката. На база техните реакци подготвяме следващи подобни проекти с които да активираме социален модел за общуване на човека със заобикалящата го среда. За никого не е тайна че замомента хората просто живеят в лабиринт от панели накичени с украшения приканващи към най-различни изкушения. Там всеки губи своя вътрешен живот и става зъбно колело в поточна линия предвижваща стоките към сметището. приятен ден ви желая
Още малко снимки
http://sofiastreetphotography.blogspot.com/2009/11/1.html
bravo! pove4e takiva initziativi! mnogo got e stanalo!
Поздравления..! Изглежда много красиво. Със сигурност не само майките, но и децата които минават от там ще останат с хубаво цветно преживяване. Бих се радвал ако повечето сиви мрачни сгради в София бъдат преобразени по подобен начин. И моля… повече усмивки във вашия проект
Благодарности на изпълнителите!
В Бургас също си имаме подходящи места за разкрасяване.
Добре ще е да се разработи подобна програма и за други
места в страната.