ФИНФИЛМ – Странни, стилизирани, криви рисунки, оживени чрез анимация

FinFilm са Весела Данчева и Иван Богданов. Те са семейство и работят заедно с тяхното огромно куче, порода немски дог, чието име означава радост, в хубав стар софийски апартамент с вътрешна градина на Гурко. Весела има мека коса и красиви черти и неслучайно заради нея Иван заминава за Холандия преди 14 години. От поведението им личи, че отдавна са двойка, в която цари синхрон и доверие.

Двамата знаят с какво искат да се занимават и го правят вече десет години: анимацията като рисувано кино, създаването на история чрез филмов език, предизвикателството да разкажат всичко в няколко поредни кадъра и ограничено време.

Формата на късометражните анимационни филми изглежда привидно лека и бързо достижима като реализация. Но в действителност се изисква пълно отдаване, денонощно анимиране, упорство да се завърши изказът и устойчива вяра, че тази идея си заслужава да бъде разказана и гледана точно по този начин. За ден се анимират две-три секунди, т.е. петминутно филмче понякога отнема до две години.

FinFilm идва от френското fin = край, често използвано в края на филмите. Иван избира думата за име на общата им дейност заради звученето й, но Весела настоява да се добави по-практичното film. Те са тандем, който се подкрепя и допълва. Познават добре силните си страни и умело компенсират слабите. Извървеният професионален път заедно им е помогнал да минимализират и комбинират стила си: неговите въображение и характер с нейната школована ръка, която прави разбираеми и най-щурите му идеи. Двамата имат и различен подход към работата. Иван например обича да рисува без конкретен повод. Когато зацикли, просто продължава да драска. Докато Весела рисува по-целенасочено, а ако не й върви – спира и се захваща с нещо друго. “Преди имахме повече свободно време и експериментирахме много с идеи – споделят те за промените в процеса им на работа. – Сега това почти не се случва, въпреки че имаме желанието. Всичко ни е по-разграфено, най-вече заради малкия ни син. Имаме много идеи за развиване, но всичко с времето си.”

Весела е художник, а Иван – такъв, но без академично познание за рисуване, със свое разбиране за щрихи и образи. Тя настоятелно защитава именно тази “нерафинирана” част от таланта му – да рисува, без да знае из дълбочина похватите на дългогодишния художник. Това му дава свобода и колорит.

Весела се занимава с рисуване от малка, учила е в училище за приложни изкуства, ходила е на кръжоци, завършила е дизайн на детска среда. След три години специалност Илюстрация в Академията в Ротердам, Холандия, тя се записва в пилотната програма по анимация, където Иван се прехвърля, след като е учил графичен дизайн. “Всъщност преподавателите там ни запалиха по анимацията. Ходихме по фестивали, експериментирахме заедно в свободното си време и направихме добра комбинация между това, което може той, и това, което мога аз” – разказва Весела. За разлика от нея Иван не е минал през художествена школа и по-скоро се е определял като човек, който не може да рисува. Кратка работа като предпечатар в софийска агенция го запалва по компютърните графики. След като Весела заминава за Холандия, той решава да си намери какво да е училище, за да отиде при нея. Записва графичен дизайн и двамата се събират в Ротердам, където остават до 2006 г. У нас те стават популярни с филма АННА БЛУМЕ. Това е първата българска продукция на FinFilm и освен с осем международни фестивални награди филмът е отличен с “Най-добър анимационен филм за 2009” от Българската филмова академия.

Обръщайки поглед назад и анализирайки образованието, което са имали в Холандия, Весела и Иван смятат, че то не е класическо, а по-скоро чрез приложението на различни дисциплини помага на всеки да намери себе си, това, в което е най-силен, и за кратко време да развие своя потенциал. Според тях в България има млади, талантливи и кадърни дизайнери, на които трябва да им се даде шанс за развитие. Така преди две години се ражда Компот Колектив, реализиран от Весела, Иван и Мария Станишева. Това е общност от творчески личности и основно се занимават с всички аспекти на анимацията. Целта на Компот е да се получи сработване между тях, а младите творци да намерят поле за изява. Под шапката на Компот е проектът БАЩА, който трайно ангажира Иван последната година. Сценарият е базиран на интервюта с деца, които говорят за техните бащи, интерпретирани в анимация от петима артисти от България, Русия, Хърватска и Германия, а филмът трябва да е готов до няколко месеца.

ЕЛЕНА БУДИНОВА – Супермаркетът като музей

Елена Будинова може да говори за опаковки и етикети с часове. В нейния просторен офис в стара софийска кооперация те са навсякъде – по стелажи, рафтове и шкафове, изложени сякаш в галерия. Всеки от екипа й и най-много тя току примъква пакетче от бисквити, което му е харесало, или пък неотворена бутилка от сок, пренесена с презокеански полет. Не завиждам на чистачката, която трябва да избърше праха от тези десетки експонати. Както и отговорността, с която посяга към личната колекция на Ели от бири – от цял свят, всякакви марки, някои на по 50-60 години.

Елена Будинова има интересен и динамичен живот. На пет години заминава със семейството си за Холандия, където живее до 2005. След като завършва художествената академия в Ротердам със специалност графика [Елена рисува от малка, а според майка й, филолог и преводач, за една жена професията на художник дава самостоятелност, сила и независимост.], започва да работи като графичен дизайнер и от няколко проекта, свързани с етикети за плодове и зеленчуци за износ, се усеща силно привлечена от материята на опаковките. Тя е приета на работа в Claessens Product Consultants [Claessens Product Consultants, понастоящем Cartils, са най-старата агенция за дизайн на опаковки в Холандия и създатели на повечето холандски марки като Heineken, Grolsh, Amstel, Douwe Egberts и др.], където навлиза надълбоко в света на създаването на опаковки, натрупвайки безценен опит и познания. И нещо повече – вдъхновение да работи в тази сфера и занапред.

След кратки емоционални приключения и силни професионални изяви в България и в Холандия Елена решава да се установи в родната София. Така преди шест години заедно с Екатерина Нейкова тя основава агенцията Суперновабренд. Оттогава досега техният малък екип се занимава изключително и само с дизайн на опаковки. [В портфолиото на  Суперновабренд влизат такива бестселъри като Шуменско, Mythos, Девин, Тандем, Чипи, Fix Mix, Данон, Тертер, Виктори и др.] “Ние изграждаме марки – категорична е Елена. – Опаковката е тази, която те кара да посегнеш към продукта на рафта, която дава обещания и сигурност в избора, и тя е тази, която виждаш, съхранявайки продукта в дома си.” Опаковката действа на много подсъзнателно ниво. “Ние сме преводачи на ценностите на марките – уточнява Елена. – Преводачи на това, което клиентът иска да каже на потребителя по смислен начин.“

Голямата й страст са бирите. Може би защото в Холандия е работила в агенцията, която стои зад Хайнекен, или може би защото има страшно много детайли в оформянето на етикета, вълнението й рязко се покачва, щом започне да обяснява за работата си по някоя бирена бутилка или да анализира визията на друга. По нейно наблюдение бирите в България са в подем като качество на визията. Част от него е и марката, за която тя работи от самото начало – Шуменско. “Гордостта тук идва от малките, постепенни и логични стъпки, които предприемаме заедно с клиента, за да изграждаме посланието на бирата чрез бутилката й.”

Елена е от малкото хора, които възприемат пазаруването не като досадно задължение, а като разходка из коридорите на музей за съвременно изкуство. Тя дълго и с интерес разглежда незабележими за неопитното око детайли по етикетите и кутиите. “С удоволствие бих работила над марка сирене и кашкавал.” За нея в сектор български млечни продукти цари пълен визуален хаос – огромно количество марки и ни едно добро графично оформление.

Закупуването на храна или вода е въпрос на ежедневен избор и насъщен жест. В този смисъл дизайнът на опаковки е най-масово разпространената естетика, част от визуалната ни култура. Затова и ролята на хората, отговорни за вида им, е толкова важна. В България тенденциите при опаковките се определят от лидерите и глобалните марки, което е добре, но също така е индикация за липса на познание у местния бизнес. Този белег, комбиниран с последиците от дългото преходно лутане, превръщат голяма част от родните опаковки в нехубаво изглеждащи такива. Сферата на този тип дизайн е специфична, изисква специално отношение и лична отдаденост към професионалното надграждане. Елена Будинова допринася за развитието й чрез опит и познания, придобити в среда, която дълго време развива отношение към добре измислената и работеща опаковка. А след среща с нея изборът на пакет ориз или кофичка кисело мляко няма никога да е същият.

 

МАРИНА ДРАГОМИРОВА – Гледната точка на младия продуктов дизайнер

Марина (27) е млад дизайнер на мебели и предмети. Наскоро завърши магистратура в Кралския колеж по изкуствата в Лондон. Потенциалът, който тя заявява в стегнатото си интересно портфолио, е за нестандартно мислене, високо качество на изработката и удачни съчетания между материали, форми, цветове и дисциплини. Например в по-ранните й работи се срещат чайник с вътрешна преграда и два чучура; чаши, комбинация от различни части с магнит помежду им; керамични бижута; графична мрежа за рисуване на шрифтове или линии. Изборът продуктов дизайн може би е повлиян най-вече от майка й, която е архитект, а и защото обича да прави неща с ръцете си. Марина се насочва към Кралския колеж по изкуствата преди две години поради факта, че повечето дизайнери, от които се възхищава и вдъхновява, са завършили това училище. След бакалавърската степен в Нов български университет нейните впечатления са, че българското образование е достъпно като цена, но на много по-ниско ниво от английското. “В колежа се стараят да разбереш в какво си силен и различен от останалите, като ти помагат да го развиеш – споделя Марина. – Работиш с практикуващи дизайнери, които са сред най-добрите в Европа и света.” Най-важно влияние за дипломния й проект оказват Нипа Доши и Джонатан Ливайн. Те са нейни преподаватели в последната година. Тяхната обвързаност с идентичност и културно наследство я подтикват да изследва една различна област – тази на текстила, приложена в мебелния дизайн. Столът Fuchila прилича на тъкачен стан. По неговото скеле са заплетени два вида нишки. Едните са найлонови и играят ролята на опора, като поемат тежестта на тялото. Другите са текстилни и са само на местата за облягане и сядане с цел комфорт. Двуцветната комбинация между тях с рехавите полупрозрачни места правят стола да изглежда лек и геометричен. Неволно тази разработка е поредното доказателство, че в момента завръщането към произхода на материалите и изкуството на занаятите е в подем.

Марина предпочита да работи вечер, а всеки проект е подтикнат от личен интерес в дадена област. Процесът при нея е свързан с формулирането на задачата и търсенето на възможно най-много и разнообразни решения. След това избира едно и така се захваща с него. Обича да разглежда книги или изложби, чиито теми са свързани с продуктов дизайн, и да се вдъхновява от провокациите на други артисти. В момента преследва мечтата си да дели студио заедно с други колеги от колежа в Източен Лондон и да се концентрира над свои проекти в контекста на комбинацията от графичен и продуктов дизайн.

Като всеки млад и пълен с идеализъм човек, в началото на обучението си Марина изпитва колебания кому е нужен дизайнът, щом в света съществуват толкова сериозни проблеми. Особено в България, където самата дума се възприема като лукс, прищявка или нещо повърхностно. Но с опита и времето идва прозрението, че дизайнът не е просто превръщането на предмети в по-добре функциониращи и изглеждащи такива, а начин на мислене за намирането на нови приложения на вече съществуващи принципи или измислянето на други. Най-важният урок за нея е да не се отказваш. В България липсва добре развита среда, култура и пазар за продуктов дизайн, но според Марина това би могло да има и своите предимства. “Младите дизайнери няма нужда сляпо да следваме какво се случва на Запад. Нашата собствена действителност би могла да създаде не по-малко интересни и силни проекти.”

 

текст: Адриана Андреева

фотография: архив на артистите / портретни – Михаил Новаков