Това, което започва като домашно труд и творчество на картички за приятели в неделните следобеди, прераства в проект за графични идеи, предадени чрез аналогова геометрия, с пълноправен пазарен статут под марката PinkOnion. Създателки са небезизвестните лица от местната арт и дизайн сцена – Светлана Мирчева и Мария Минкова.
По-долу четете интервю с тях по повод начинанието им, което стартира преди няколко месеца.

 

Преди колко време и по какъв повод се захванaхте с дизайн?
Светлана Мирчева: С дизайн се занимавам от доста време. Завършила съм художествената гимназия в Казанлък, после и Художествената академия, специалност продуктов дизайн. Следват години работа като графичен дизайнер и арт директор в различни рекламни агенции и издания. Това прави 10 години обучение и още поне 10 години опит в областта. Занимавам се и със съвременно изкуство.
Мария Минкова: Завършила съм стенопис в Художествената академия. За мен техниките фреско, сграфито, витраж бяха похват за дизайн на стени в големи размери.

Как се решихте да направите PinkОnion? Колко време го подготвяхте? Размина ли се по нещо с първоначалната ви концепция?
СМ: PinkОnion като идея се роди в края на миналата година (2010). Направихме няколко коледни картички за приятели, за да им ги раздадем с най-добри пожелания. Картички от картон, хартии и геометрия, направени на ръка, без никакъв компютър, което си беше и най-голямото удоволствие. Приятелите ни бяха толкова очаровани, че решихме да направим още, и постепенно се оказа, че работим всяка неделя следобед и имаме няколко колекции. Концепцията, според мен, се избистри в процеса на работа и продължава се избистря. С няколко думи, PinkОnion представя графични идеи, предадени чрез аналогова геометрия. PinkОnion е проект за графичен дизайн в чист вид, дизайн, който не е подчинен на конкретно приложение или клиент, а изразява собствени идеи. Факт е, че всичко за проекта се прави на ръка, и това умишлено “ограничаване” на техническите средства освобождава неимоверно мисълта и тя започва да търси нови и интересни решения, а резултатът винаги е неочакван. Материалите, които се използват, също са специфични. Това са готови материи и обекти, които се срещат в ежедневието, но на които е придаден друг смисъл и живот. Получава се ефект на рециклиране и едновременно разместване на значението.

Имате ли вече «последователи» – коя е вашата аудитория?

СМ: Притежатели на PinkOnion картички са наши приятели и познати в София, изпращали сме също дизайни в Берлин и Ню Йорк. Блогът е разглеждан от хора от 39 страни от цял свят. Предполагам, че тази аудитория е от млади и симпатични, отворени към света хора и нaши приятели.
ММ: Хора, които се интересуват от графичен дизайн, които искат да са заобиколени от красиви и стойностни неща.

Какви са темите на картичките и плакатите ви? Около какво се въртят темите? То ли е, което ви вълнува най-много?
СМ: Темите в началото бяха свързани с конкретни празници – Св. Валентин, 1-ви Март, Великден, но и постепенно се разшириха. Темите сега биха могли да бъдат идеи и неща, които са ни хрумнали през деня, симпатични и с чувство за хумор, или с любов към дизайна като изразно средство, по-скоро абстрактни и визуални, отколкото злободневни и конкретни.
ММ: Но това, което ни интересува най-много, е как ще изглеждат като графичен дизайн.

Как сте си разпределили ролите – коя с какво се занимава?
СМ: Нямаме конкретно разпределение засега, и двете правим картички и плакати, занимаваме се с блога и намираме материали, понякога мислим заедно, друг път всяка си има идея, която изпълнява, различно е. Може би в бъдеще ще подготвим отделни линии, в които ще си личи спечифиният стил на всяка една от нас, и които да създадат по-голямо разнообразие и избор.
ММ: Картичките ги измисляме и правим двете. Аз намирам интересни материали, защото е забавно да се експериментира, а Светла, която е с повече опит в продуктовия дизайн, прави нововъведения.

Мислите ли да ги разпространявате и чрез други канали – какви? Как достигате до клиентите си?
СМ: Повечето ни клиенти са наши познати и приятели. След изложбата ни на плакати в Wonder Bar наскоро се надявам да се увеличат и с непознати лица. Мислим за разпространение в бъдеще в интернет магазини, като klikshop и shopbymany. А е хубаво и на живо картичките да могат да се видят и пипнат, съвсем различен е ефектът, може би това ще стане възможнов шоурума на Иван Асен II 22 и в Wonder Bar.

Какви са мечтите ви за близкото бъдеще, свързани с Pinkonion? Как си представяте идеалния сценарий за развитието на начинанието?
ММ: Да има повече хора, които да се радват на марката PinkOnin. Да стане марка=символ на графичен дизайн.
СМ: Макар да не ми се иска това да се превръща в индустрия. Като че ли изглежа по-симпатично, когато е удоволствие и нещата се развиват постепенно и лежерно.

Защо се кръстихте така? Харесвате розов лук? Какво олицетворява той за вас?
СМ: Името го измислиха наши приятели, като доста се чудехме между pink onion, 1+1, cherry corner, Sunday afternoon и какви ли не още варианти.
На мен лично PinkОnion ми хареса като звучност и съчетание, може би защото в името имаше и цвят, защото е нещо, което може да се пипне, а и да се изяде, прозвуча ми забавно и женско, като нещо, което ти се иска да опиташ.
ММ: Розов лук е вкусно и сълзливо. Женско е. И в същото време не можеш да поемеш много от него, защото ще ти стане лошо. За да ти е добре, трябва
по малко и на порции.

Какво си пожелавате за новата година?
СМ: Неочаквани неща.
ММ: Здраве, Любов с малко PinkOnion за вкус и красиви идеи.