sofia dance week 09 » program

АСФАЛТ

admin — Wed, 05 Aug 2009 13:27:27 +0000

Асфалт гребе с пълни шепи от градския живот и директно го изсипва на сцената. Там го посрещат пет хип-хоп танцьори и го възпроизвеждат в прецизна до милиметъра хореография с равни порции насмешка, ирония, цинизъм, поезия и изящество. На фона на огромен блок светлина като в комикс се прожектират, надбягват и преобръщат надолу с главата градски митове и легенди, клишета и стереотипи. Вечните герои на улицата разиграват своите истории за любов, война, революции, слава, красота…

…

Пиер Ригал започва да танцува на невъзможно късните 29. Преди това е бил обещаващ международен състезател на 400 метра бягане с препятствия, но всъщност е завършил математика и икономика в Барселона и кино в Тулуза. След университета започва да режисира документални филми и музикални клипове, междувременно получава травма и се налага да прекрати кариерата си като бегач. По неясни и за него самия причини избира танца като заместител на спорта. Истинското вдъхновение идва от белгийския хореограф Вим Вандекийбъс и босненския режисьор Младен Материц, които съчетават танц, театър и технологии в спектаклите си. През 2002 Ригал е вече танцьор в трупата на швейцареца Жил Жобен, а през 2004 в Тулуза основава собствена танцова компания – Compagnie Dernière Minute, с която продължава да изследва пресечната точка между танца и високите технологии.
Поставя спектаклите си на границата между танц, театър, цирк, инсталация, визуално изкуство, но предпочита да се придържа към определението “танцов театър”. Асфалт e идеален пример за подхода на Ригал, в който всички елементи на спектакъла – светлина, звук, декор – се движат заедно с танцьорите и композират цялостната хореография.

…

Асфалт
танцьори: Матийо Ернандес, Ерве Канда, Йоан Ниренолд, Камий Рено, Жулиан Сен-Максимин
концепция, хореография, осветление: Пиер Ригал
артистичен асистент, костюми: Мелани Шартрьо
декори, осветление: Фредерик Стол
музика: Жулиaн Льопрьо
копродукция на: Compagnie Dernière Minute, Suresnes Cités danse 2009 и TGP – CDN de Saint-Denis
с подкрепата на: Fondation BNP Paribas
премиера: 2009

ГОЛ.ГОЛА

admin — Wed, 05 Aug 2009 02:00:04 +0000

гол.гола е вторият от трилогия спектакли, обединени в проекта Физиката на душата: Франческа Щерн Удман, който разказва една история на различни езици – – танц, музика, светлина, фотография. Ключът към тази история се нарича Франческа Щерн Удман. Тя е автор на революционни за 70-те години фотографи, в които използва предимно себе си и голото си тяло като модел. Самоубива се малко преди да навърши 23 години. Алесандра Кристиани тръгва от фотографския материал на Удман – разказ за целия женски свят в неговия най-деликатен преход – от пубертета до началото на зрелостта. Сама на сцената с голото си тяло, тя изследва именно този процес и абсолютно неотложната нужда от първична идентичност – тялото, с всички негови мрачни желания, ексцентрични фантазии, болка и екстаз. Необходимостта да се отвориш, да се разкриеш, да бъдеш. Кристиани се обръща към най-дълбоките корени на живота, към разбирането на автентичния “аз”, скрит от погледа на другия. Публиката става свидетел на едно вътрешно търсене в действие, а не просто зрител на хореография.

…

Актрисата Алесандра Кристиани влиза в света на танца след като започва да изследва физическата подготовка и тренинги, през които преминават актьорите. Изучава съвременен танц, китайски медитативни техники, дишане и стоеж, идеокинезa и японски буто танц (с феноменалния Масаки Ивана). Именно той и традицията на буто упражняват най-силна притегателна сила върху Кристиани – тя се дипломира с експериментален тезис по темата, създава заедно с танцовата компания Lios международния буто спектакъл Trasform’azioni, а първият й моноспектакъл е бяло буто с хореография на Ивана – Non si può rubare la luna (Не можеш да откраднеш луната). С трупата на Силвия Рампели Habille d’eau танцува в Италия, Босна, Франция, САЩ. Има солидно досие с награди за оригиналност и иновативен подход към танца. В последните няколко години води курсове и публикува критически текстове. Последните й спектакли са трилогията Io è un otro, nudo.nuda, Miele (Аз и един друг, гол.гола, Мед) от проекта Физиката на душата – Франческа Щерн Удман.

…

гол.гола
II студио
посветено на Франческа Щерн Удман

хореография и изпълнение: Алесандра Кристиани
оригинална музика: Клаудио Монета
осветление: Джани Старополи
сценична реализация: Барбара Беси
фотографска изложба: Лина Фузаро
продукция на ZTL-pro/Teatro Furio Camillo
премиера: 2008

ЕРЕКЦИЯ

admin — Wed, 05 Aug 2009 01:30:24 +0000

Ерекция. Един мъж, лежащ на сцената, се изправя на крака в продължение на 45 напрегнати до скъсване минути. Историята на човешката еволюция, режисирана от Орелиан Бори и изтанцувана от Пиер Ригал – двама от големите концептуалисти на френския съвременен танц. Одисея, философска притча и научна фантастика едновременно, Ерекция проследява дългото пътешествие от човека-животно до социалния човек през всичките му виртуозни обрати, проби и грешки. На сцената заедно с Ригал играят също светлината, с изненадваща и радикална намеса, звукови и видео ефекти, произвеждани на живо.

…

Орелиан Бори е основател, творчески директор и хореограф на феноменалната танцова компания CIE 111 (виж Sofia Dance Week 2008) и пионер на съвременното френско цирково изкуство. Учи физика и архитектурна акустика, прехвърля се в специалност кино и накрая завършва обучението си с актьорско майсторство и жонгльорство в Театър Тату на босненеца Младен Материц. Когато събира CIE 111 Бори има в главата си един проект (Трилогия на пространството, вдъхновен от основни геометрични понятия) и генералната идея да смеси съвременно изкуство, кино, музика, рисуване и технологии по нови, неопитвани досега начини до пълно размиване на границите. Това е и езикът на CIE 111, бурно аплодиран по всички световни сцени – жестовете на модерния градски живот, кинетика, оптически илюзии, жонглиране, акробатика, театър, танц, причудлива сценография и лекo, приятно чувство за хумор.

Пиер Ригал и Орелиан Бори са приятели от много по-дълго време, отколкото са колеги. Общата им работа започва, когато Бори кани Ригал да направи видеоинсталация за един от спектаклите му (Plan B). Едва по-късно Ригал става танцьор (след като е завършил математика, икономика и кино и е бил професионален бегач) и проектите им постепенно стават общи. Двамата създават Ерекция през 2003 в малко студио в Националния театър в Тулуза и си прогнозират успех пред “двама-трима луди, заинтересувани от минимализъм”. Шест години по-късно спектакълът е игран 120 пъти по целия свят, не се наблюдават признаци на затихващ интерес.

…

Ерекция
концепция, хореография, изпълнение, видео: Пиер Ригал
концепция, арт продукция: Орелиан Бори
звукови ефекти, музика: Силвен Шовьо, Жоан Камбон, ARCA
костюми: Силви Маркучи
мениджър сцена и звукоинженер: Жорж Дисон
видеоинженер: Нийл Бордюр
премиера: 2003
копродукция на: compagnie dernière minute / TNT – Théâtre National de Toulouse Midi-Pyrénées
с подкрепата на: DRAC Midi-Pyrénées, the Conseil Régional Midi-Pyrénées, the Conseil Général de la Haute-Garonne, la ville de Toulouse and the CDC Toulouse Midi-Pyrénées
и генералната подкрепа на: Fondation BNP Paribas

REVERB/DUCTUS

admin — Wed, 05 Aug 2009 01:00:45 +0000

Reverb (тялото в криза) е точката, в която хората откриват света на телата и потъвайки в него изгубват своите граници. Тела, които отекват едно в друго, препредават се, заразяват се с движения в една неспирна външна акустика на тялото. Взаимно огласящи се тела, масови тела – тела без начало и край, тела, от които е прогонен човекът.

Ductus (ръководство за езда на мъртви коне) е историята на човек, който живее със своя вече мъртъв кон. Представата за човек се разпада на отделни функции, търсещи нови свързвания, формиращи нови убежища на желанието. Механични, но желани сближавания на две непримирими тела, които заедно формират един нов организъм, едно чудовищно тяло – вече не тяло на човек, вече не тяло на кон. Процес, започнал в състояние на крайна привързаност. Дехуманизираща обсесия, която постепенно замества реалността с едно неестествено съучастие.
Ductus е само първата част от дългосрочен проект, насочен изцяло към соло изпълнения. Втората част (вече в процес на работа) изследва последствията от срещата на Св. Себастиан и японския писател Юкио Мишима в тялото на младия танцьор от Арабеск Валери Миленков.

…

Kinesthetic Project са група млади професионалисти и съмишленици, които вече имат няколко успешни спектакъла и един Sofia Dance Week зад гърба си. Това са хореографите Виолета Витанова и Станислав Генадиев, художникът Мирослав Йорданов, сценографът Огняна Серафимова-Пенева и културологът Диана Папазова.
Началото на Kinesthetic Project е поставено през 2006. Виолета и Станислав тъкмо са се върнали от Швейцария, където участват в спектаклите на танцова компания Linga. За първия си независим проект – мултимедийния спектакъл Imago – сформират гореизброения екип и се превръщат моментално в “големите надежди на българския съвременен танц”. След миналогодишното им участие на Sofia Dance Week с Imago и Void, продължиха към фестивалите Masdanza (Испания), Tanec Praha (Чехия) и Balkan Dance Platform (Сърбия). Имат амбицията да развиват проекти и в областта на визуалното изкуство

…

Reverb
(тялото в криза)
хореография: Виолета Витанова, Станислав Генадиев със съдействието на танцьорите
концепция: Мирослав Йорданов
музика: Емилиян Гацов- Елби
художник: Мирослав Йорданов
участват: Теодора Стефанова, Даниела Иванова, Ангелина Гаврилова, Александра Савова, Кристине Енков, Теодора Друмева, Асен Наков, Леандер Янес, Валери Миленков, Иван Иванов
копродукция: Балет Арабеск

Ductus
(ръководство за езда на мъртви коне)
изпълнява: Асен Наков
идея: Мирослав Йорданов
хореография: Станислав Генадиев
асистент хореограф: Виолета Витанова
музика: Юрий Бонджуков
художник: Мирослав Йорданов
копродукция: Балет Арабеск

GAUTHIER DANCE

admin — Wed, 05 Aug 2009 00:00:38 +0000

Gauthier Dance е сборен спектакъл от седем миниатюри:

Натиск e игра на контрасти и обединява две напълно противоречащи си музикални композиции – соло за чело от 1969 на Хелмут Лахенман (който дръзко оборва и преформулира музикалните традиции до степен, в която нерядко го наричат “неслушаем”) и квартета Смъртта и момичето на Шуберт – едно от най-обичаните от хореографите, емоционално и мелодично, произведениe. На този фон Мауро Бигонцети поставя – с характерната си силно експресивна, скулптурна хореография – двама мъже и две жени на празна сцена в наелектризиращ сблъсък между половете.
18 мин

Балет 101 е хумористичен “начален курс” по класически балет от Ерик Готие. На базата на петте основни балетни позиции той създава 100 позиции с иронични препратки към известни постановки и хореографи. Краят, естествено, е неочакван.
8 мин, соло

Дуети по Бьорк се занимава със странностите на любовта и връзките на фона на ясно каква музика.
9 мин

ПАУЗА

Соло е “искрящ скъпоценен камък” от холандския хореограф Ханс ван Манен за трима танцьори на фона на веселата партида за соло цигулка на Бах. Без да включва зрелищни подскоци и премятания, ван Манен отправя сериозно предизвикателство към изпълнителите със стотици малки, прецизни стъпки, главозамайващ ритъм и мелодичност, които опияняват като чаша първокласно шампанско.
8 мин

С Въздушна китара Ерик Готие отдава почит – по своя неподражаемо ироничен начин – на любимия си инструмент. През 1996 Готие пристига в Щутгарт от родния си Монреал без да знае и думичка на немски и без нито един познат в града. След репетциите с Балета на Щутгарт, прекарва времето си в компанията на въпросната китара и пише песни. Пет години по-късно, успоредно с танцовите си изяви, сформира група, на която е солист, китарист, композитор и текстописец. Бандата и до ден днешен е сред обичайните заподозрени на Щутгартската рок и поп сцена. След премиерата на Въздушна китара онлайн изданието Tanznetz пише: “Ерик Готие е обречен да влезе в историята на балета като изобретателя на кабаре-балета… балетните му сатири са чудесно попълнение в този иначе така сериозен жанр.”
8 мин, соло

Диванът е кратък, но безумно смешен откъс от спектакъла През погледа на Нана на израелския хореограф Ицик Галили. Лудории и закачки, серия неочаквани обрати, опушения глас на Том Уейтс за фон и всички задръжки долу!
6 мин

Страхова невроза отразява актуалното състояние на холандския танц, но с щипка британски хумор (от хореографа Пол Лайтфут) и ударна доза испански темперамент (от другия хореограф Сол Леон). Централната тема в спектакъла е времето. Времето, което изтича, времето което не можем да спрем, времето, което е толкова безценно. В добавка – ироничен коментар за краткостта на кариерата на танцьорите, които се надпреварват с времето, за да изтанцуват колкото се може повече за колкото се може по-кратък период. Френетичната музика на Бетовен допълнително подклажда внушението за изтичащо време, което – няма начин – рано или късно ще сполети всички ни.
12 мин

…

Gauthier Dance е младата и енергична танцова компания на Театър Щутгарт, начело с танцьора, хореограф и музикант Ерик Готие. Неговата мисия е да създава и представя спектакли, които са разбираеми и вдъхновяващи дори за публика, която преживява първия си сблъсък със съвременния танц. (Поради тази причина името му стои например под представление в стил Трансформъри-среща-Летящи кинжали – екшън-балет за сблъсъка между две извънземни на далечна планета.) Програмата Gauthier Dance Mobile е следващата стъпка в тази посока, която буквално мобилизира танца и го пренася в неизследвани и труднодостъпни територии – училища, домове за възрастни хора и хора с физически и умствени увреждания.

Ерик Готие е изгряващa звезда на съвременния танц в Германия, известен с иронията, хумора и оригиналността на хореографиите си.
Роден е в Монреал, Канада, където получава класическо балетно образование. Започва кариерата си с Балета на Щутгарт през 1996 като редови балетист. През 2000 вече е солист и танцува в десетки класически и неокласически роли. Качествата му в областта на съвременния танц обаче са това, което моментално поразява всички хореографи, работили с него. Готие печели истинско признание и като един от най-забележителните интерпретатори на творчеството на Уилям Форсайт. Освен всичко останало вдъхновява не един и двама хореографи да създадат роли специално за него – Кристиан Спук, Мауро Бигонцети, Николо Фонте, Ицик Галили, Кевин О’Дей и др.
Ерик Готие дебютира като хореограф през 2005. От октомври 2007 е директор на Gauthier Dance. Първият спектакъл на компанията през януари 2008 е посрещнат с единодушен възторг от критиката и публиката, която изкупува билетите за 18 представления напред.

…

Gauthier Dance
Dance Company Theaterhaus Stuttgart
копродукция: Grand Théâtre de Luxembourg
със съдействието на: Schauburg Munich

Натиск
хореография: Мауро Бигонцети
музика: Хелмут Лахенман, Pression; Франц Шуберт, откъси от Смъртта и момичето
костюми: Кристофер Милар и Лойс Суондейл
осветление: Карло Чери
премиера: 1994

Балет 101
концепция и режисура: Ерик Готие
екип хореография: Мариане Илиг, Армандо Брасуел, Уилиям Морагас
саундтрак: Йенс-Петер Абел
текст: Вивиaн Арнолд
осветление: Тил Граб
премиера: 2006

Дуети по Бьорк
хореография: Ерик Готие
музика: Бьорк
осветление: Марио Дашениес
костюми: Мариане Илиг, Ерик Готие
премиера: 2008

Соло
хореография: Ханс ван Манен
музика: Йохан Себстиан Бах, Партида № 1 за соло цигулка
декори и костюми: Кесо Декер
осветление: Ян Хофстра
премиера: 1997

Въздушна китара
хореография: Ерик Готие
музика: Йенс-Петер Абел
костюми и осветление: Ерик Готие
премиера: 2007

Диванът
откъс от През погледа на Нана
хореография: Ицик Галили
музика: Том Уейтс
костюми: Натася Лансен
декори: Янко ван Барневелд

Страхова невроза
хореография: Пол Лайтфут/Сол Леон
музика: Лудвиг ван Бетовен, Симфония №5 в си бемол, oпус 67, първа част
декори и костюми: Пол Лайтфут/Сол Леон
осветление: Том Бефоорт
премиера: 1994; преработена версия: 2006

ОЧАКВАЙКИ

admin — Tue, 04 Aug 2009 23:00:27 +0000

Очаквайки. загуба самота напускане спомен ревност липса на самоувереност поглед назад скръб неувереност ревност и пак ден очакване на ноща тъмнo нощ те гледат олекна ми никой не ме вижда ревност сам съм те гледат няма никой ревност добре съм олекна ми никой не гледа

Очаквайки започва от мига на осъзнаването, че животът ти току-що се е разпилял нанякъде, изплъзнал се е без да го усетиш… Усещането не е празнота. Не е дори отчаяние. Но има силата на раненo куче и нещо дяволски първично, eмбрионално. Това е мигът, в който и “Господ вече не може да помогне”. В крайна сметка никой не обича да повтаря един жест два пъти. “Аз трябва да се създам. Но как, когато с всяко вдишване, тялото ми създава хиляди антитела срещу самото себе си? Няма значение, казах си, давай, да се опитаме да живеем.”
Очаквайки е Танцьорът в реконструкция на самия себе си. Търсене на изгубената идентичност. Изследване на бездната, мрака, самотата. Очакване на самия себе си…

…

Миколай Миколайчик е възпитаник на балетната школа в Познан и започва кариерата си оттам, като солист и хореограф в Teatr Wielki. Следват: легендарният Хенрик Томашевски и неговият Театър на пантомимата, Полският танцов театър, няколко сезона в Карлсруе и Берлин, спектакли на Матс Ек, Бриджит Кулберг, Олаф Шмидт, Анатол Фодор и много други. Години наред Миколайчик създава и хореография за постановките на някои от най-изтъкнатите полски театрални режисьори. През 2001 основава собствена танцова компания Teatr DNA, която просъществува за кратко.
Спектаклите му виртуозно събират в едно всичкия този опит – театър, танц, пантомима. Ако някой се наеме да събере цялото му творчество, много лесно може да начертае карта на взаимовръзки, автоцитати и вдъхновения. Освен всичко останало, Миколайчик принадлежи и към онази специфична категория артисти, които обичат да разказват предимно за себе си. Само че егоцентризмът в неговия случай действа по-скоро като “капан за сънища”, който улавя виденията на публиката.
В момента Миколай Миколайчик работи на свободна практика. Очаквайки е първият му солов спектакъл. Следва През теб искам да видя целия свят (премиера 2008), вдъхновен от Портретът на Дориан Грей на Оскар Уайлд.

…

Очаквайки
хореография и изпълнение: Миколай Миколайчик
музика: Бартломией Франк
осветление: Лукаш Кедзиерски
премиера: 2006

СОЛО#2 – ЧЕСТОТИ

admin — Tue, 04 Aug 2009 22:00:07 +0000

Соло#2 – Честоти. Пълен мрак. 100 метронома. Един танцьор. Всички възможни движения на човешкия торс… С мaтематическа прецизност и виртуозността на композитор Брис Льору изследва физическите сили, които обуславят човешкото движение, отношенията между пространство и ритъм. Осветление, звук и движение се смесват до степен, в която е невъзможно да се обясни откъде точно произлизат. Илюзия? Или не? Мракът отваря очите широко. Танцът обсебва сетивата извън времето и мястото. Зрителят e откривател в пътешествие с непредвидим край…

…

Според критиците Брис Льору e “категория сам по себе си”. Основен елемент от ядрото на новия физически театър. Безусловен новатор както в изразните средства и минималистичния език на тялото си, така и в заличаването на актьорското присъствие и взаимодействието с публиката, която никога не е пасивен наблюдател на спектаклите му. Черпи вдъхновение директно от квантовата механика под формата на повтарящи се модели и безкрайни циклични серии движения. Хореографиите му са построени винаги на композиционен принцип и често са сравнявани с партитури.
През 1992 Брис Льору се дипломира в Консерваторията в Лион, явява се на Международния конкурс за съвременен танц в Париж и безапелационно печели първа награда. Там среща за първи път и Красен Кръстев (виж по-долу). Две години по-късно се установява в Брюксел и през 1999 създава там собствена трупа – Continuum. Quantum – Quintet (2006) е може би най-силният им спектакъл, който не спират да танцуват в продължение на три години на всички значими световни фестивални сцени.
Соло#2 – Честоти е последният спектакъл на Брис Льору. Следващият му проект ще е за седем танцьора, премиерата се очаква през 2011.

Красен Кръстев – вторият танцьор на Соло#2 – Честоти* – е може би най-известното българско име на световната танцова сцена. В момента е базиран между Брюксел (с трупата на Льору) и Лозана, където е неговата Compagnie Krassen Krastev. Десетгодишен постъпва в Националното хореографско училище, на 18 танцува с трупата на Арабеск, на 19 е финалист на Международния конкурс за съвременен танц в Париж. На 20 е най-младият българки хореограф и заедно с Теодора Иванова и Лилия Стефчева създава първата в страната трупа за съвременен танц – Amarante Dance Studio. През 1994 постъпва в школата на Морис Бежар в Лозана. От 1996 до 2002 е изпълнител в швейцарската танцова компания Linga – театър Oктагон. През 2002 основава Compagnie Krassen Krastev. През 2005 започва колаборацията му с Брис Льору, която го поглъща изцяло и превключва собствените му проекти на stand-by. Последният спектакъл с негова хореография е SHIFT_ (une pièce pas terminée) от 2005, който представя на фестивала Balkan Dance Platform в Скопие и в Червената къща в София.

*Спектакълът ще бъде танцуван от Льору и Кръстев в следната последователност:

30.09 22:00 – Красен Кръстев
01.10 18:00 – Красен Кръстев
01.10 20:00 – Брис Льору
01.10 22:00 – Красен Кръстев

…

Соло#2 – Честоти
хореография и концепция: Брис Льору
изпълнение: Брис Льору или Красен Кръстев
артистичен асистент: Красен Кръстев
музика: Симофонична поема за 100 метронома от Джорджи Лигети
сценография, осветление, костюми: Брис Льору
дизайн на костюми: Южени Пост
асистенти дизайн на костюми: Каролин Коте, Бертий Жибурдел, Клеманс Канел, Мари Отен, Софи Галамес
декори: Венсан Малстаф, Филип Басте
техници: Антонин Шоме, Фабрис Моане
С благодарности към Жан Мартен за техническите му препоръки.
продуцент и дистрибутор: Caravan Production vzw for Continuum vzw (Брюксел, Белгия)
копродуценти: Kunstenfestivaldesarts (Брюксел, Белгия), Théâtre de la Ville (Париж, Франция), Rotterdamse Schouwburg (Холандия), Theater der Welt 2010 Essen/Mühlheim (Германия) & PACT Zollverein Essen (Германия), Maison de la Culture d’Amiens (Франция), CCN du Havre – Haute Normandie (Франция), Théâtre National de Bordeaux en Aquitaine (Франция), STUK – Leuven (Белгия), La Rose des vents C.A.C. – Villeneuve d’Ascq (Франция)
С подкрепата на Фламанското министерство на културата.
Проектът е подкрепен от Европейския Съюз (NXTSTP).