Марк Чалмърс
партньор и творчески директор в Perfect Fools, Амстердам
По принцип Марк Чалмърс е архитект и артист.
Но напоследък е по-известен като “Кръстникът на guerilla рекламата”, според British TV awards, и един от петте най-добри творчески директори в областта на интерактивната реклама в Европа.
Силата му е интерактивен, уеб и дигитален дизайн.
Обсебен е от необозримите възможности на цифровите технологии, както и от тяхната способност “да градят щастливи и пълноценни отношения между компаниите и потребителите”.
Подвизава се в дигиталните медии, защото там всичко е по-лесно, по-ефективно и, най-вече, по-честно и демократично. Или, както самият той казва в интервю на фестивала Cannes Lions, “Пробвай да лансираш Кока-Кола в днешно време – захар, вода и още някакви неща.”
Настоящата му агенция Perfect Fools e безапелационният новатор в разработването на изцяло цифрови творчески решения за брандове и компании. Имат офиси в Лондон, Амстердам и Ню Йорк, клиенти като Converse и Heintz, и купища награди от цял свят. Самите те наричат това, което правят, Fool Power.
Преди това е работил зa революционните агенции HHCL+Partners и Strawberry Frog. Първата е обявена за Агенция на десетилетието от списание Campaign през 2000 г. и е известна най-вече с историческия си спот за безалкохолната напитка Tango, гласуван за третата най-добра реклама на всички времена от зрителите на Channel 4. Девизът на втората е “Създадеш ли веднъж културно движение, можеш да направиш всичко.” Имат офиси в Ню Йорк, Амстердам и Сао Пауло, а сред клиентите им са Frito-Lay, Credit, Suisse, Heineken, Mitsubishi и Morgan Stanley.
Два пъти годишно Марк Чалмърс се среща с другите 34 най-добри-на-света творчески директори в интерактивните медии и технологии. Колективът се нарича Creative Social и се самоопределя като “перфектното племе и катализатор за промяна”. Събират се с цел сътрудничество, вдъхновение, обмяна на опит и чисто удоволствие на места като Берлин, Сан Франциско, Сао Пауло, Шанхай или Стокхолм. Марк Чалмърс е единият от двамата инициатори на начинанието.
В свободното си време участва в журито на награди за дизайн и реклама като D&AD и Tomorrow Awards.
perfectfools.com
creativesocial.com
Йохана Аагерман Рос
Журналист, лектор и куратор на свободна практика, Лондон
Йохана Аагерман Рос е шведка, базирана в Лондон, пристрастена към колелото си и стихия в следните три области: архитектура, дизайн и мода.
Това са и темите, на които тя: пише, проучва, анализира, курира, редактира и модерира, стъпила на солидното си британско образование по Модна журналистика и ПР и магистратурата си по История на дизайна.
Първото списание, в което Йохана публикува статиите си е замислено и стартирано от нея самата като студентка. То представя шведското изкуство, дизайн и мода и се казва Blond.
Десет години по-късно сред списанията, в които редовно излизат нейни статии за дизайн и архитектура са Wired, Form и Icon. В последното Йохана работи три години като журналист и редактор, интервюирайки лично имена от величината на Исей Мияке, Марсел Вандерс и Джаспър Морисън.
Йохана гостува редовно в Royal College of Art и Central St Martin’s където държи лекции на тема История на дизайна и История и теория на модата.
Търсят я често и за да модерира архитектурни и дизайн събития като например Pecha Kucha вечерите (последно на London Design Festival 2010).
През 2007 Йохана допринася за бъдещето на лондонския Design Museum – заедно с куратора и директора на музея, тя работи половин година по проучването и изготвянето на дългосрочната стратегия за неговата колекция. Тя вече се изпълнява.
В момента Йохана работи по книга за Phaidon, пише каталога към изложбата на шведското дизайн студио Form Us With Love, продължава да е журналист на свободна практика и готви нов, грандиозен проект.
Той се нарича Disegno и ще стартира по-късно тази година с амбицията да направи революция в медиите за дизайн, архитектура и мода. Disegno ще обединява ежедневно обновяван уебсайт, месечно салон-изложение и луксозно списание, което ще излиза два пъти в годината.
Красен Кръстев
Графичен дизайнер, София/Дубай
През 1990 терминът „дизайн” още не е влязъл в употреба, така че Красен кандидатства в Националната художествена академия за да учи приложна графика. Излиза с магистърска степен в специалност Книга и печатна графика.
Това е само първата от трите му магистратури. Втората е по Графичен дизайн в Бреда, Холандия. Третата е Типография и медии в Кралската академия по изкуствата в Хага.
Между българското и холандското си обучение Красен успява да поработи три години като графичен дизайнер и арт директор в Publicis България за марки като Coca-Cola, DHL, HP, Renault, Whirlpool, Ballantine’s, Beefeater.
В момента Красен Кръстев преподава графичен дизайн и типография в Американския университет в Дубай.
Опитва се да научи студентите си, че дизайнът трябва да е любимото им хоби. Да задават въпроси и да търсят отговори. Да създават с любов и да бъдат обществено ангажирани. „И това са все неща, които се отнасят за живота по принцип. Дизайнът не е нещо отделно от живота, той е част от него.”
Междувременно Красен ръководи собственото си студио за графичен дизайн ImageContext, основано през 2005. Неговите проекти варират от корпоративна идентичност, информационен дизайн и изложбен дизайн до шрифтове по поръчка, печатен и уеб дизайн и чисто концептуални визуални решения.
Основната философия и цел на ImageContext е да допринася за визуалната интелигентност. „Дизайнът заради самия дизайн не ни е сред приоритетите,” пише на сайта на студиото.
За Красен Кръстев няма такова нещо като клиент-мечта. „Убедил съм се, че със световно неизвестни клиенти може да се правят супер интересни проекти. Това, което е важно за мен, е да има градивен диалог, който води до многопластови решения.”
Владимир Каралеев
Моден дизайнер, Берлин
Според Vogue.com, „На последната Берлинска модна седмица, той беше всеобщото ново голямо откритие”, а The Guardian го посочиха като едно от трите имена, които ще върнат Германия на световната модна карта.
Обект на този възторг е Владимир Каралеев – чист българин, който напуска София преди десетина години. Току-що завършил гимназия, той заминава за Берлин, за да учи моден дизайн. Оттогава е базиран там.
Първата му колекция е концептуалната “CUT 210” от 2005. Тя е изградена върху една проста и страхотна идея: 20 модела, всеки от които е направен от определен брой тениски. Първият от една, вторият от две и така до двайсет. Изрязването на плат не се допуска.
Последната му (десета) колекция влезе в официалната програма и в най-престижната шатра на Berlin Fashion Week 2011 и беше отразена като един от гвоздеите на събитието от Another Magazine, Interview Magazine, германския и италианския Vogue, Style.Com и модния блог Diane A Shaded View On Fashion.
Стилът на Владимир Каралеев като цяло е концептуален и носи усещане за скулптура и архитектура, без снобизъм. В ранните си колекции той е доста абстрактен, но днес е по-класически ориентиран. Обича геометричните контури, смесването на различни материи, изчистените и приглушени цветове.
Запазената му марка е тоталното пренебрежение към завършените подгъви – по крайщата си, дрехите му са просто изрязани с ножица.
Вдъхновява се от: съвременно изкуство, класическа музика, кичозни осемдесетарски парчета, деведесетарски евроденс, клипове на Пола Абдул, стари реклами на Pepsi, стари броеве на i-D, Dazed&Confused, The Face, дизайнерката на Comme des Garcons Рей Кавакубо.
Дрехите на Владимир Каралеев могат да се намерят в бутици в Австрия, Италия, Португалия, Тайван, Хонг Конг и поне 13 места в Япония, където го обожават.
В Берлин те са изложени в Apartment – според самия Влади, “най-страхотния магазин в най-грозния панелен блок“. Грозен, грозен, колко да е грозен – там предлагат дрехите си и Раф Саймънс и Рик Оуенс.
Томас Файхтнер
Индустриален, продуктов и графичен дизайнер, Виена
Томас Файхтнер мисли така: „Схващането, че формата следва функцията е толкова остаряло, колкото идеята, че сексът служи само за създаване на потомство.” (в интервю за Lodiko.com)
Освен, че явно е интересна личност, той е дяволски добър, с каквото и да се захване – било то спортни стоки, рекламни кампании, арт инсталации или експериментални мебели.
Още в университета помага по кино и видеопроекти и работи за Saatchi& Saatchi плюс няколко архитектурни студиа, но в крайна сметка завършва индустриален дизайн и основава свое студио,
което не му пречи малко след това да драсне на тримесечна обиколка с мотоциклет из Западна Европа и Северна Африка.
Феновете на зимните и екстремните спортове вече са виждали работата на Файхтнер – той е правил сноуборд дъски и автомати, скейтове, BMX и маунтин байкове. Проектирал е ски на Blizzard, автомати на Fischer и всичко на Head (на които е бил главен дизайнер).
Не само това – първите му ски автомати Freeflex за австрийската марка Tyrolia през 1996 са най-успешните в историята на ски състезанията, а друг негов модел автомати са най-продаваните за всички времена.
С визуална комуникация Файхтнер се заема през 2001 като за целта прави студио с двама графични дизайнери. През следващите няколко години те създават театрален плакат, номиниран за Cannes Lion 2003, както и световна кампания за Adidas, която им носи куп награди.
Междувременно Томас успява да основе агенция за нови медии, да поработи по проект за Рон Арад, да замисли комуникацията на „Линц – европейска столица на културата 2009” и да пътешества из половината Китай (източната).
Напоследък обаче, Файхтнер се е завърнал към продуктовия дизайн и се е отдал на артистични и експериментални проекти – безшевен стол, маса без крака, купа за плодове, която прилича на табуретка и табуретка, в която има само един болт. Реализирал е и проекти с Vitra.
Наградите, изброени на сайта на Томас, са около 25 – и това е само „селекция”! В нея влизат red dot design award, IF Design Award, Swiss Design Prize, German Design Prize, European Design Award.
Работата му е част от постоянните колекции на няколко музея в Австрия, Германия и Швейцария, а изложбите, в които в участвал (в галерии, музеи и дизайн събития на 4 континента) са над 50.
Нещо като промо за една от лекциите на Томас миналата година.
Валтер Бохач и Юлия Краут
Студио за визуален дизайн Bohatsch und Partner, Виена
Bohatsch und Partner са: Валтер Бохач и неговите съдружници Юлия Краут, Ингрун Шнел и Андреас Золер.
Специалността им е да създават цялостен визуален стил за компании и културни институции – от корпоративен дизайн, книги и печатни материали, през навигационни табели и знаци до 3-D графичен дизайн и комуникация, свързана с нови медии.
Сред клиентите им са Двореца Шьонбрун, Двореца Хофбург, фондацията Естерхази, Австрийската национална библиотека, Техническия музей във Виена.
Формулата им за успех е: знание x креативност x упорство = резултат (това е и подзаглавието на тяхната лекция “Results in Detail”)
Водещата фигура в четворката Валтер Бохач започва кариерата си през 1973 в Канада. Впоследствие учи графичен и филмов дизайн в Швейцария, а после и Компютърен и графичен дизайн в университетите Карнеги Мелън, Питсбърг и Харвард, Кеймбридж.
Обратно в Австрия той преподава експериментална и компютърно базирана типография, както и интегрален дизайн. Член е на куп международни журита, пише безброй статии и редактира триезчината книга “Continuously”, която освен всичко друго, засяга и темата за връзката между графичния дизайнер и клиента.
Собственото си студио Валтер отваря във Виена през 1983. През 2010, доволен от дългогодишната работа на екипа си, той решава да се сдобие с трима млади равноправни партньори и Bohatsch Visual Communication се превръща в Bohatsch und Partner.
Julia Krauth е германка с дипломи от Щутгарт, Виена и Цюрих и стажове в няколко престижни компании. (като Ivony Ltd., Цюрих и Perndl+Co, Виена). Тя работи за Bohatsch Visual Communication в продължение на шест години, които завършват с хепи енд – от миналата година, тя един от партньорите в студиото.
Майкъл Мариот
Продуктов и мебелен дизайнер, Лондон
Майкъл Мариот е голям. Много голям. Eдин от най-уважаваните британски дизайнери, той безспорно е сред най-силните имена в тазгодишната, и без това висша, лига на лекторите във форума на Sofia Design Week.
Твърдим го най-отговорно – най-малкото заради дъската за рязане и сервиране на сирена “Chip Chop Slice Serve’, която след вечеря може да се ползва като хилка за пинг-понг и дори върви в комплект с безплатно топче.
Тя е показателен пример за работата на Майкъл Мариот като цяло. Той често тръгва от парче шперплат, винкел или пластмасова кофа и създава прости, евтини, интелигентни и функционални неща с „Направи си сам” естетика и често срещан елемент на хитрост, хумор или изненада.
Иначе казано, предмети, които (според дизайн блога It’s Nice That) „са се доказали като фундаментални за възраждането на съвременния британски дизайн”.
Сред имената, за които Майкъл Мариот е проектирал продукти или мебели са Established & Sons, Twentytwentyone и моднaта марка Paul Smith.
Отделно, той се занимава с куп странични дизайн дейности – писане и преподаване на дизайн, куриране на изложби, инсталации за музеи, галерии и събития (като например Design Museum или Tokyo Design Week).
Майкъл Мариот живее в северен Лондон и вече над 10 години дели една сграда с банда творчески личности от сферите на графичния, продуктов и мебелен дизайн.
Това, естествено, често води до съвместни проекти, а те са сред любимите на Майкъл (особено ако са с графични дизайнери).
Най-добрият съвместен проект на всички времена, според него, е парчето на Иги Поп и Дейвид Боуи „Lust for Life”.
Вдъхновява се от живота, живеенето, хората, нещата, киното, музиката, куп дизайнери, архитекти, артисти и други хора, както и от мисленето.
Матали Красе
продуктов, интериорен и графичен дизайнер, Париж
Матали Красе е категорично едно от най-ярките явления (и буквално, и метафорично) на дизайн сцената за последните 20 години.
Една от причините е, че е родена и израснала на село. Според самата нея това е огромен късмет: „Мозъкът ми не е задръстен с клишета за изящните изкуства или „добрият” френски вкус” (в интервю за лондонския Design Museum).
Открива дизайнa като свое призвание късно, но пък буквално за една вечер: Докато учи маркетинг (без да влага особен ентусиазъм) й възлагат курсова работа, която включва разработка на комуникационна стратегия и опаковка за парфюм. Стоп кадър на частта с опаковката. Следва просветление, прехвърляне и прераждане.
Кариерата й стартира в същият дух. След като завършва индустриален дизайн в Париж, Матали се мести за година в Милано, където работи с кумира си, дизайнера Денис Сантачиара. Когато се връща във Франция веднага си намира нова работа – при кумира на цяло поколение дизайнери, самият Филип Старк.
След петгодишен стаж при Филип Старк и малко след като е спечелила „Голямата награда за дизайн на Париж” за 1997 Матали основава собствено студио. Оттогава тя упражнява магията си в редица сфери – от сценография през интериори и архитектура до графичен дизайн и изкуства.
Само някои от клиентите й са Alessi, Established & Sons, Moustache, Domestic, Fabrica, Hermes, L’Oreal, Swarosvki. Сред останалите има концептуално настроени хотели, занаятчии, селски общности, електродиджеи…
Един от най-емблематичните продукти на Матали се нарича „Когато Джим идва в Париж” (Джим е братовчед й). Представлява нещо като шалте: навито, то е висока, тънка колона и се вписва идеално в интериора, а разгърнато се превръща в постелка с вградени лампа и будилник.
Друг знаков проект, който чудесно илюстрира подхода на Матали, е работата й по цялостната чудата концепция на Hi-Hôtel в Ница. Всяка от неговите 36 стаи буквално предлага различна логика на живот. Стаята „Up and Down” например обръща наопаки навика ни да нареждаме мебелите до стените и да живеем в пространството по средата. Тя събира всичко (легло, душ, саксии т.н.) в центъра на стаята. В “Strates” пък зонирането не е хоризонтално, а вертикално и функциите на стаята са разпределени на седем нива, като най-горното е за съхранение на вещи.
И всичко това е в задължителните за Матали ярки цветове. „Цветът е живот. Не мога да разбера защо хората се плашат толкова от него. Не мисля че използвам толкова много цвят, за мен си е нормално” казва тя в интервю пред италианското списание Abitare.
Други неща, на които Матали не изменя са прическата тип Жана Д’Арк, очилата с черни рамки и електромузиката, особено Kraftwerk. Предпочита радиото пред телевизията, чете философия и се вдъхновява от съвремено изуство.
Rich Brilliant Willing
Тео Ричардсън, Чарлс Брил, Александър Уилямс от Rich Brilliant Willing,
студио за продуктов и мебелен дизайн, Ню Йорк
Rich Brilliant Willing вече са знаково явление в продуктовия и мебелен дизайн, въпреки че студиото е основано само преди 4 години (и гениално кръстено на създателите си).
Тримата са неразделни още докато учат в Rhode Island School of Design. Различни са и всеки има своя роля – Алекс е този със спонтанните идеи. Тeо винаги гласува за ярките цветове и прави стратегиите. Чарли разбира от материали и от бизнес.
Тотално се разминават в понятията си за естетика, но когато се обединят около нещо става интересно. Занимaват се с най-разнообразни проекти – от опаковки на продукти и бранд идентичност през лампи и столове до интериори и инсталации. В момента правят и статуетката за новоучредените Core77 Design Awards.
Вече са работили с Ligne Roset, Urban Outfitters, Swarowski, Детския музей в Питсбърг и списание I.D., което през 2009 г. ги посочи сред 40-те най-добри в света.
За тях пишат The New York Times (редовно), списанията Wallpaper*, FRAME, W, Dwell, Nylon, Icon и най-влиятелните дизайн блогове като Designboom, Dezeen, Mocoloco. Последните винаги взимат интервюта от RBW с радост, но когато се опитат да опишат стила им срещат колосален проблем. Както и ние. Все пак бихме могли да кажем нещо такова:
Стилът им е странна, но радостна шизофрения от футуристични идеи, индустриална естетика и ръчна изработка в комбинация с електрикови цветове и умишлено недодялани моменти. Или както ги описа списание I.D.: мебелният еквивалент на хипстър, отиващ на ъндърграунд електропарти (nu-rave indie kid).
Философията им звучи така: “Избягваме да съдаваме предмети, които се припокриват с вече съществуващи такива. Вместо това правим неща, които според нас могат да предложат нещо ново. Гледаме и да ги правим добре. ” (в интервю за coolhunting.com)
Факт: Никой от тях все още няма навършени 30 години.
Дейвид Пиърсън
типограф и графичен дизайнер, Лондон
Дейвид Пиърсън е гениалният дизайнер на кориците на издателство Penguin. И много, много, много други проекти.
Твърди се, че дизайнът му може да те накара да четеш Ницше, Фройд и Макиaвели. The Guardian пише за него, че е върнал книгите с меки корици в играта, Wallpaper* определя работата му като моментална класика, а норвежкото студио Non-Format смята, че ако типографията беше литература, Дейвид Пиърсън щеше да е един от големите романисти на века.
Всичко започва когато като студент го взeмат да помага по проект на издателство Phaidon. Там на перфекционизъм го научава професорът му по типография, легендата Фил Бейнс, който му се кара, ако случайно не подравни буквите на кранчетата за топла и студена вода в студиото му. На Дейвид това адски много му харесва.
Сред емблематичните проекти на Дейвид Пиърсън са типографските му корици за поредиците на Penguin Great Ideas, Great Journeys и Great Loves – всяка от тях уникална, но в перфектна хармония с остaналитe в своята серия. Негови са и кориците за поредицата Penguin by Design, проследяваща печатния дизайн в издателството през 70-годишната му история.
Отличен е с награди от D&AD, Design Museum, Creative Review. Малко преди да навърши 30 (тоест преди 2 години) влиза и в списъка Топ 50 на британските дизайнери на The Guardian.
Намира за нормално да ходи на кръчма рано сутрин, след като е прекарал нощта в офиса. Един път го извели с охрана от сградата, защото не се бил прибирал от два дни.
Описва външността си в интервю за блога It’s Nice That като кръстоска между футболист от Ипсуич от 70-те и Дженифър Грей от “Mръсни танци”. Няма мобилен телефон, но (очевидно) има велико чувство за хумор.
Константин Грчич
основател на Konstantin Grcic Industrial Design, Мюнхен
Константин Грчич е един от най-влиятелните продуктови дизайнери в света.
Негови творения са иконичната преносима лампа MAYDAY за Flos и столa Chair_ONE за Magis, селектиран през 2007 в изложбата “25/25 Celebrating 25 Years of Design” на лондонския Design Museum. В постоянната колекция на Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк са столът и табуретката 360°. Сред шедьоврите му се нареждат още кафеварки, ключове за осветление, тенджери под налягане, чаши и какво ли не.
Учил е за дърводелец и шкафаджия, но после завършва лондонския Royal College of Art. Отбива се за кратък едногодишен стаж в студиото на Джаспър Морисън и в крайна сметка основава своя собствена компания в Мюнхен – KGID.
Работил е за Magis, Plank, Established and Sons, Moroso, Absolut. Има проекти както за суперлуксозни марки (като Hermes), така и за не-марки (като японците Muji).
Но aко трябва да избира, определено предпочита да работи за масовото производство, отколкото да прави суперскъпи предмети в лимитирани серии.
Стилът му се разпознава моментално по изключителната прецизност и перфекционизъм, в комбинация с леко загатнато чувство за хумор.
Последният му проект е дизайн на спортни обувки за Adidas. В последните години прави също инсталации и дизайн изложби в Лондон, Рим, Ротердам, Мюнхен, Чикаго.
Ако говорим за награди, трябва да отворим отделна страница. Само миналата година форумът Design Miami посочи Константин Грчич за Дизайнер на годината, а списание Wallpaper* му връчи наградата в категория Мебелен дизайнер на годината. В журито бяха Педро Алмодовар, Джон Галиано, Карстен Хьолер и други творчески гении.
Ако трябва да цитираме гореспоментатите лица, точните им думи бяха: “Константин Грчич е човек, който непрестранно експериментира, преоткрива и подобрява. Обръща еднакво педантично внимание на всичко, с което се заеме – от масивни мебели до малки аксесоари, оставяйки във всеки от тях непогрешимият стил на Грчич.”
Джерърд Сейнт
основател и творчески директор на консултантска агенция Big Active, Лондон
Джерърд Сейнт e факир в музикалния дизайн.
И по-точно: всичко от обложки на албуми през модни сесии и фотографски книги, до работа с имиджмейкъри, бранд идентичности и съпътстващите ги елементи около визуалната страна на музиката.
Философията му е: „Aко една идея не може да се обясни просто и ефективно по телефона, заеби.”
Работил е за Beck, Goldfrapp, Марк Ронсън, Basement Jaxx, Snow Patrol, Keane, The Charlatans, Simian и други.
Кариерата му започва в колежа, когато иска да е фронтмен на група. Събира такава, но вместо с музика започват да се занимават с дизайн.
На гърба на първите им визитки пише “fuck off”. В работата им пънкът е жив и до днес, но това не им пречи да го смесват с първокласна фотография и илюстрация. Всичко това може да има или да няма връзка с факта, че първите плочи, които Джерърд Сейнт е притежавал, са на Stranglers и Sex Pistols.
Първият музикален проект на Big Active е поредица обложки за ремикси на сингъла на Soft Cell Tainted Love (който сам по себе си е исторически).
Сред емблематичните им проекти е празната направи-си-сам обложка за албума на Beck The Information, която върви в комплект със стикери от най-различни съвременни артисти и предлага всеки да си сглоби сам уникална обложка.
Ако питате Джерърд Сейнт какво е добър дизайн, би казал: „Страхотният дизайн трябва да въздейства на главата, сърцето и ханша. Най-вече на ханша.”
DING3000
студио за продуктов дизайн, Хановер
DING3000 са Карстен Шелинг, Свен Рудолф и Ралф Веберман (без да става дума за кучето). Правят мебели, осветление и аксесоари за дома. Събират се още докато учат заедно в Хановер, след което работят в екип за имена като Марсел Вандерс и Vogt&Weizenegger. От 2005 имат собствено студио.
Представата им за офис култура е илюстрирана красноречиво на сайта им, където куп веселяшки снимки подозрително напомнят час по труд и творчество, докато Щина (кучето) им скача по главите.
В резултат на това и най-ежедневните предмети, които излизат от студиото, са уникално свидетелство на безкрайно въображение, простичка гениалност и игри без граници.
Първата работа на Ding3000, когато се заемат с даден предмет, е да зачеркнат популярните схващания за него, да тръгнат точно в обратната посока и да търсят различна, несправедливо забравена и леко хумористична гледна точка.
Както самите те казват: „Креативността е силно свързана с чувството за хумор и с това да не се взимаш на сериозно. Свързана е и с това да мислиш нестандартно и да се бъзикаш непрекъснато, като вярваш дори и в най-идиотските си идеи.” (в интервю пред Дойче Веле)
Добър пример за всичко това е комплектът им цветни пластмасови прибори JOIN – нещо като кубчето на Рубик, но с вилица, нож и лъжица. Легендата разказва, че докато гостите си играят, немалко ястия са изстинали безславно.
Друг емблематичен техен проект е Pimp My Billy. Billy е една от най-семлите и успешни етажерки на IKEA, която с 35-те си милиона продадени копия се превръща в най-продаваната етажерка в света въобще. Ding3000 й прилагат дизайнерския еквивалент на MTV шоуто Pimp My Ride, вземат малко вдъхновение от клоните на дърветата и се стига до там дори Financial Times да ги обяви за “култови”.
Затова не е чудно, че Ding3000 имат повече от 25 международни награди, сред които водещите световни iF Product Design Award, the Good Design Award, RedDot Design Award и Design Plus Award. Работата им е представяна в няколко книги, сред които “Design Now!” на Taschen, и десетки медии, като Sueddeutsche Zeitung, Wallpaper, coolhunting.com и др.
Техни продукти са в постоянните изложби на музеите в Карлсруе и Хановер и често гостуват в експозициите на интересни фестивали и изложения. Наскоро например Ding3000 бяха част от германския павилион на мегаизложението EXPO 2010 в Китай.
А тези дни опаковат кашоните си за германска дизайн изложба, която ще мине през Милано, Ню Йорк и Хонконг.
Десислава Вaрджиева-Екарт
графичен дизайнер, Лайпциг
Десислава Вaрджиева-Екарт е графичен дизайнер и визуален артист на свободна практика. Възпитаник е на Националната художествена академия в София и Akademie of visuell Art в Лайпциг, където понастоящем преподава дизайн и типография.
Нейната стихия са книгите със и за изкуство и има в портфолиото си над 20 такива.
Но много обича да прави също плакати и илюстрации.
До момента е участвала в над 20 изложби, панаири на книгата, плакатни биеналета и триеналета в България, Полша, Германия, Швейцария, Япония.
Израснала е в Благоевград, в семейство, в което книгите са на почит.
Решава да се занимава с дизайн лесно и сравнително рано, защото й звучи логично да искаш да правиш нещо, което другите хора намират за красиво и ги прави щастливи.
Червената шапчица и седемте джуджета e заглавието на лекцията на Деси Варджиева на SDeW 2011. Ще бъде посветена на възможностите в образованието и неговите резултати.
Нели Бен Хайон
Дизайнер на взаимодействия, Лондон
Французойката Нели Бен Хайон е дизайнер на взаимодействия с куп награди, която живее и работи в Лондон. Завършила е магистратура по Дизайн взаимодействия в Royal College of Art. Водена от проф. Антъни Дън, тази програма изследва алтернативни реалности и възможни бъдещи перспективи за новите технологии и науката.
Преди това Бен Хайон е учила и работила в областите текстилен дизайн и изящни изкуства. Правила е изложби в Париж, Токио, Дъблин и Лондон.
Интересува я как можем да използваме дизайна в ежедневието си така, че да го направим по-вълнуващо и креативно. Тя създава преживявания, които ти позволяват да си астронавт в собствения си хол, да генерираш тъмно вещество от гълъбови яйца в кухнята и да сблъскваш атоми в банята, докато изкуствен вулкан изригва на дивана ти.
Работата на Бен Хайон включва сътрудничество с експерти и аматьори и използването на предмети и ситуации в услуга на творческите ни импулси. Тя смята, че дизайнът трябва да е ангажиран, а нейните инсталации са построени така, че да направят възможно и дори желателно сюрреалистичното изживяване. За нея дизайнът трябва да е заложен във физическо усещане, нещо което остава в паметта ти, точно както при гледането на картина или споменът за цветовете й.
Проектът на Нели Бен Хайон „Другият вулкан” в момента може да се види на витрината на световната здравна благотворителна фондация Wellcome Trust, след което заминава за Бруклин, Ню Йорк и Пекинското дизайн триенале.
През септември проектите на Нели „Столът Союз”, „Машина за тъмна енергия” и „Супер K Звуков Бууууууум – Неутрино обсерватория” ще бъдат изложeни в Националния китайски музей като част от изложбата „Ами ако…”, курирана от дизайн студиото Dune & Raby.
Тя ще участва и в годишната международната конференция на Royal Geographical Society в Лондон през септември, а в момента е част от изложбата „Напред към Марс” курирана от списание Blueprint Magazine за British Council.
SUPER K SONIC BOOOOUM By Nelly Ben Hayoun from nelly ben hayoun on Vimeo.
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО И ОСТАНАЛИТЕ ЛЕКТОРИ НА SDeW 2011!
